"Достъп до информация": Най-голям е интересът към обществените разходи

Интервю на Снежана Иванова и Лъчезар Цветков с адв. Александър Кашъмов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Гражданите искат от държавата информация най-вече за изразходването на обществени средства, съобщиха от програма "Достъп до информация". От програмата са дали 128 консултации по откази да се предостави информация, като отчитат висок брой на мълчаливите откази през 2015 година. Те са изготвили 60 жалби и писмени защити през изминалата година. По тях съдът е наложил 68 постановления, като по 49 се е произнесъл в полза на жалбоподателите, а в 19 – в полза на администрацията.

От програма "Достъп до информация" отчитат положително развитие в законодателството относно ограничаването до достъпа до обществена информация, каза Александър Кашъмов.

За миналата година ние отчитаме по-скоро положително развитие в законодателството, свързано с достъпа до обществена информация, включително и по отношение на ограниченията на достъпа. Това беше признато наскоро и за основно право от Европейския съд по правата на човека.

В интервю за предаването "12+3" по "Хоризонт" адв. Кашъмов коментира, че се увеличават темите, по които гражданите, журналистите и неправителствените организации искат и успяват да получат достъп до обществена информация. Той открои като важно, че тази година се въведе толкова сериозно и електронното заявление и едно задължение за активно публикуване от страна на институциите, но изтъкна и недостатъци:.

Законът за обществените поръчки отмени част от прозрачността на информацията за обществени поръчки, като премахна задължението да се публикуват в интернет данни за плащания, документи за плащания по договори за обществена поръчка. Ние в момента виждаме и от медийните случаи, че в тези договори има страшно много проблеми и се разкриват нередности.

Кашъмов посъветва хората да търсят достъп до информация по електронната поща и да упоменат, че желаят да я получат по същия начин. Тогава няма да се налага да подписват протоколи. Ако не получат отговор до 14 дни, хората имат право да обжалват в Административния съд.

От фондацията имат критики към законопроекта за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Според Кашъмов, в него е трябвало да се постави акцент върху публикуването на декларациите и интерпретациите на баланса на публичните и личните данни в тях. Анонимните сигнали дават повече възможности за злоупотреби, отколкото възможности за вършене на работа, коментира той.

Особено при историята, която имаме в България, при нашата култура, това може да се окаже едно подстрекателство към доносничество и разчистване на сметки във властта, което не е хигенно за обществото и може да доведе до по-голяма, а не по-малка корупция.