Запитан дали ако няма съгласуване с ЕК, Русия е готова да построи газопровода само до Турция, където се прогнозира увеличаване на търсенето на ценната суровина, експертът коментира.
Доколкото чух от председателя на Руското газово общество Павел Завални, предвижда се първата линия от газопровода с мощност 14 милиарда куб. метра годишно да подава в Турция този газ, който сега те получават по Трансбалканския газопровод от Русия през България. Така Турция ще започне да получава руски газ по два маршрута - „Син поток” и „Турски поток”. По-нататък, ако европейците проявят интерес към руския газ, ще се строят втора, трета и четвърта линия на „Турски поток”. Европейците обаче ще трябва сами да построят инфраструктурата нататък, за да го получават на своята територия. Мисля, че руската страна може да изостри ситуацията на украинка територия, за да стимулира европейците да преминат от украинския към турския транзит.
Икономическите проблеми, пред които са изправени сега Русия и "Газпром" няма да повлияят на плановете за строителството на „Турски поток”, убеден е Крутихин:
Проектът е политически и затова в Кремъл не оперират с икономически категории. „Газпром” може, например, частично да замрази своята дейност по строителството на газопровода към Китай „Силата на Сибир” и да прехвърли средства за изграждането на трасето през Черно море. Още повече, че в Русия тръбите, които водят до брега на морето, вече се прокарват.
Турция постави начало на изграждането на Трансанадолския газопровод (ТАНАП), който ще пренася азербайджански газ до Европа. Според Крутихин, това няма да откаже Газпром от „Турски поток“, но компанията може да прояви интерес и към свободните мощности на ТАНАП:
Този газопровод вече има подписани договори с потребителите - това са по 1 милиард куб. метра за България и Гърция и 8 милиарда за Италия. Това са онези 8 милиарда, които Италия загуби заради намалените доставки от Алжир. Така че тук ние имаме ангажименти от страна на купувачите и затова този проект ще се осъществява. Мощността на тази тръба, обаче, може да е по-голяма - някъде около 32 милиарда куб. метра и аз не изключвам „Газпром” да прояви интерес към тези свободни мощности, тъй като главната цел на Русия е да излезе на големите пазари - в Италия, а може би и по-нататък, към други страни. А да се строи нова инфраструктура в Балканските страни - България, Сърбия, Черна Гора, Хърватия и т.н. е скъпоструващо начинание и не мисля, че „Газпром” проявява силен интерес към малките по обем пазари на тези страни. Тук преобладава политиката, тъй като Русия много силно се стреми да укрепи своето политическо влияние на Балканите, но единственото нещо, което тя може да им предложи, е нейният газ. Засега много не ѝ се получава.
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,