Какво предвижда бюджетът на ЕС за 2025 г.

Главният докладчик за бюджета на Европейския съюз за 2025 г. – румънският евродепутат от групата на „Социалистите и демократите“ Виктор Негреску, който е и заместник-председател на Европейския парламент, резюмира за какво ще се харчат част от близо 200 милиарда евро от общия бюджет:

„Успяхме да добавим 422 милиона евро за образование и младите хора. Програмата „Еразъм+“ ще разполага с общо 4 милиарда и 300 милиона евро. 45 милиона евро за научни изследвания, иновации и здравеопазване. 13 милиона евро за селско стопанство, и конкретно за младите фермери, което означава общо 39 милиарда и 900 милиона за Европейския фонд за гарантиране на земеделието. 5 милиона евро за околна среда, биоразнообразие и дейности, свързани с климата. 10 милиона евро за управление на външните граници на ЕС и по-специално за разширяването на Шенгенското пространство с Румъния и България. 6 милиона евро за военна мобилност. 50 милиона евро за хуманитарна помощ.“

Бюджетът е увеличен, благодарение на спестени средства от предходни периоди. Допълнително перо е подпомагането при бедствия:

„Опитваме се да помогнем на европейските ни сънародници, засегнати от наводнения, суши и пожари. До 3 милиарда евро ще могат да бъдат осигурени в подкрепа на региони, засегнати от природни бедствия. Тук правя препратка към страните от Централна и Източна Европа и, разбира се, нашите приятели от Испания.“

Евробюджетът за догодина беше приет с 418 гласа „за“, 185 гласа „против“ и 67 гласа „въздържал се“. Този процес не е просто формалност, подчерта Виктор Негреску:

„Във времена на институционален преход, социални кризи и сложни геополитически реалности в много райони на света бюджетите са често в центъра на политическите конфликти. Правителства и коалиции залитат при битките си относно приоритетите за финансовите разходи, но ние запазихме единството си.“

За разлика от националните бюджети, бюджетът на ЕС е насочен предимно към инвестиции, за да генерира растеж и възможности в целия Европейски съюз.

Важен момент от въпроса за бюджета на Евросъюза е, че се очаква да продължат плащанията по националните планове за възстановяване и устойчивост, от които България е получила само едно, докато повечето страни вече са подали своите искания за четвърто или пето плащане. Припомням, че те са под формата на заеми и безвъзмездни средства в подкрепа на реформите и инвестициите, предприети от държавите членки.

Бюджетът на Европейския съюз за догодина е в размер на почти 200 милиарда евро – на фона на 450 милиона души и 27 икономики това много ли е, малко ли е или пък достатъчно? Отговаря икономистът Румен Гълъбинов:

„Бюджетът за следващата година на Европейския съюз е със 6% повече от миналогодишния бюджет. Това е петият поред бюджет в многогодишната програма рамка 2021-2027 година. Той отразява в общи линии приоритетите на новата Европейска комисия. И те са в няколко основни направления, които в общи линии се запазват от тези, които бяха и досега. Продължава се финансирането със средства от бюджета на Зеления преход, също така и на дигиталната трансформация. Отделят се сега вече малко повече пари и се насочват към преодоляване на последствията от природните бедствия вследствие на климатичните промени, които възникнаха в света и които се отразиха и нанесоха неблагоприятни последици и на държави от Европейския съюз. Освен това се заделят, разбира се, необходимите пари за подобряване на конкурентоспособността на европейските икономики – нещо, което е отражение от доклада на Марио Драги в направление иновации, конкурентоспособност и по-добра позиция на Европейския съюз на международния технологичен пазар. Продължават програмите и средствата по гласуваните направления за националните планове за възстановяване и устойчивост. Нещо, което касае в голяма степен България, тъй като ние за миналата година не получихме никакви средства. Получили сме само едно плащане, което беше в края на 2022 година за 1 милиард и 369 милиона евро. След това трябваше да получим миналата година второ плащане за 724 милиона евро, което ние не получихме изобщо. Надявам се да положим максимални усилия поне да получим това отложено второ плащане от миналата година или част от него по нашия национален план за възстановяване и устойчивост. За следващите години, за 2025 година също, ние имаме да усвояваме пари по този план, като продължават фактически тези финансирания по гласувания NextGenerationEU пакет. България трябва да намери възможности и капацитет да усвои своите плащания.“

Донякъде изпреварихте моя въпрос, но все пак ще попитам - България е получила само едно плащане по своя План за възстановяване и устойчивост - дали можем да отправим искания за следващи плащания към евробюджета за следващата година?

„Да, разбира се. Ние си запазваме правото и ги имаме резервирани тези средства. Те си продължават в годините, но трябва да се има предвид, че хоризонта на усвояване на тези пари е 2026 година, така че нямаме много време. Имаме реално още две години, през които да можем да усвоим средства, които са 3/4 от това, което ни се полага, все още неполучени. Тоест ние сме получили една малка част от средствата. Надявам се да успеем да получим и останалите. Има и възможност евентуално Европейската комисия да удължи срока за усвояване и след 2026 година за държави като нас. Но това все още не е известно дали ще стане.“

В разбивката на бюджета не става въпрос само за пари, а и за политики – каква посоки се поставят от този бюджет?

„Общо, в абсолютна стойност, бюджетът за следващата година е с около 10 милиарда евро повече. Тези пари, разбира се, са осигурени и планирани и затова се е погрижил и предишният, и настоящият състав на Европейската комисия. Одобрение има и от Европейския парламент и Съвета на Европа, така че имаме гарантирано продължаване на финансиранията, както по кохезионните програми, така и по политиката на конвергенция и сближаване с другите държави от ЕС. За нас е много важно да получим потвърждение, буквално след няколко дни, на нашето пълноправно членство в Шенгенското пространство. А след това да постигнем и другата си голяма геоикономическа и стратегическа цел – членство в Еврозоната, което би могло да се случи или от средата на следващата година или най-късно от началото на 2026 година.“

Виждате ли в новия бюджет на ЕС решения на най-големите проблеми, сред които саотслабващата икономика и войната в Украйна?

„Бюджетът е съобразен с продължаване на усилията за подобряване на конкурентоспособността на европейската икономика. Освен това ще има средства за укрепване на външните граници на Европейския съюз и минимизиране на негативните последици от нелегалната миграция. Ще има допълнително средства за здравеопазване, образование, социалната сфера на държавите. Разбира се, войната в Украйна е нещо, което е на особен фокус и се надяваме тя да не продължи още дълго и да се постигне решение, което да удовлетворява и държавите от Европейския съюз, както и да се даде по-ясна представа за възможността Украйна да стане част от Европейския съюз. Има и други държави, които междувременно също кандидатстват за нови членки – Молдова, Албания, Северна Македония, Черна гора. Това са все неща, които продължават по вече планирания график за осъществяване на тяхното членство. Бюджетът е съобразен и с тези очаквания.“