Дали да си смениш мъжкия избор с дамски за еврокомисар ще се окаже ключ за желан ресор в новата ЕК?

Очаква се жени да застанат начело на ключови комисии, но все още не е ясно дали сред тях ще са тези с новите ресори.

Според изданието "Политико" Екатерина Захариева е вероятният български еврокомисар и може да получи ресор "Управление при кризи и хуманитарна помощ" в следващата Европейска комисия.

Това обаче, няма да бъде нов ресор , тъй като Кристалина Георгиева беше еврокомисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи в периода 2010-2014 година.

С прогнози, включително и дали жена ще бъде следващият еврокомисар, излъчен от България, а и анализ на известното до момента, както и предстоящите процедури – интервю за рубриката "Евранет Плюс", подготвена тази седмица от Зорница Близнашка, дадоха евродепутатът от ЕНП Радан Кънев и политологът д-р Иван Начев.

Обратното броене официално да обяви Урсула Фон дер Лаейн как ще разпредели ресорите в бъдещата си Европейска комисия с всеки изминал ден на септември разпалва спекулациите в медиите.

Сигурни имена и смени-замени на излъчени кандидати за еврокомисари не липсваха, както и похвали за България - единствена от страните-членки, изпълнила изискването на Брюксел да представи две кандидатури - женска и мъжка, а именно на двама бивши министри - Екатерина Захариева и Юлиян Попов.

"Очаквам водещ да бъде квотният принцип за поддържане на баланса между мъже и жени в Комисията - не казвам, че го подкрепям", изтъкна в интервю за рубриката "Евранет Плюс" евродепутатът от Европейската народна партия (ЕНП) Радан Кънев, според когото:

"Никога не съм подкрепял квотни принципи в нищо, но това е очакването ми, така че смятам за много по-вероятно българският кандидат да бъде Екатерина Захариева". 

"Личното ми мнение е различно и аз наистина бих се радвал да видя експерт с международните позиции на Юлиян Попов да бъде нашият кандидат и то в потенциално най-силните му ресори - "Енергетика" или "Околна среда", но не го очаквам. Още повече, че според мен и това, което в момента се говори в Брюксел - и "Енергетика", и "Околна среда" изглеждат ресори, запазени за кандидати на други държави", каза еродепутатът от ЕНП.

"Много са компонентите, които влияят върху формирането на Комисията и за да има България тежащ на мястото си ресор, то трябва да са водени стабилни преговори, които да са били обвързани и с това какво може да направи България в една или в друга посока", добави в коментар по темата също за рубриката за европейски новини на програма "Хоризонт" политологът и експерт по политическа интеграция на ЕС д-р Иван Начев:

"Един от ресорите, който беше споменат беше "Регионална политика". Той много подхожда на един от кандидатите, които България издигна за комисар обаче в същото време самата България не е пример". 

"Първо за участие в регионалната политика и второ за това как употребява всички онези фондове, които са насочени към нейното развитие. И виждате, че в България има абсолютен дисбаланс между Южна и Северна България в полза на Южна България, т.е. регионалното развитие на България от гледна точка на регионите на планиране не е балансирано", добави той.

? А при другия номиниран?

"В тази позиция ние много по-добре стоим, защото ние сме едни от държавите, които подкрепиха изобщо тази политика в самото начало, а и една от тези, които много подкрепиха Зелената сделка на предишната Комисия. Изобщо този ресор би ни бил много по-подходящ, но разбира се и се търсят политически баланси. От една страна изглежда, че единият кандидат понеже е близък до ЕНП на Урсула фон дер Лайен повече ще тежи, а и още повече е жена, но двамата добре стоят от гледна точка на тяхното портфолио", добави Иван Начев.

? Възможно ли е София да бъде наградена със солиден ресор, тъй като единствена изпълни условията на Урсула Фон дер Лаейн, номинирайки двама?

"Не вярвам, че това би било във връзка с номинацията на повече от един кандидат, но от всичко, което се чува е възможно България да има сериозен ресор в следващата ЕК като слуховете в Брюксел се въртят основно върху "Кохезия" и "Регионалното развитие", които трябва да отбележим бяха заедно до сега и най-вероятно ще бъдат разделени в следващия мандат, така че това е една реална възможност", прогнозира Кънев.

"Възможно е, но това е малко вероятно", възрази Начев, както и обясни, че "тук не става въпрос само за желанието на Урсула фон дер Лайен, а става въпрос за баланс между политическите семейства, които подкрепят или ще подкрепят тази бъдеща коалиция".

"На второ място - ресорите и доколко самата държава тежи в съответната политика, т.е. дали държава е пример за останалите европейски държави и може да управлява голям политически сектор. Поради тази причина виждате, че когато се правят някакви прогнози обикновено се споменават няколко имена за един или за друг сектор. И може би на трето място идва самото портфолио на кандидата. Решенията са политически - не се прави само персонален състав на Комисията", добави политологът. 

"Процесът продължава, в момента сме на двуцифрено число жени, но не съм видяла всички потенциални кандидати", каза в началото на месеца председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, както и подчерта, че през целия си политически живот съм се е "борила жените да имат достъп до ръководни, ключови позиции за вземане на решения. От опит знам, че ако не го поискате, няма да го получите - не идва естествено!"

Заговори се и за натиск от нейна страна да се излъчват жени за еврокомисари.

"Не мога да коментирам повече от това, което виждаме по медиите. И в т.нар. медии от Брюкселския медиен балон - тези, които се занимават основно с динамиката в европейските институции, се говори за това, че Урсула фон дер Лайен, за натиск - тя няма особен инструментариум да оказва, но е упражнила влиянието си, настояване е отправила няколко държави да предложат комисари жени, а не мъже. Това е напълно възможно, защото тя никога не е крила, че на нея този баланс в Комисията е много важен и беше много горда с предишния състав на ЕК, в който този баланс беше постигнат", каза за БНР Радан Кънев.

И без значение причината, от проекта на състав на новата Европейска комисия се оттеглиха двама - излъченият от Румъния Виктор Негреску итози от Словения Томаш Весел, който малко преди да бъде заменен сподели:

"Не ми е работа да обсъждам процедурата - нито съм виновен, нито съм отговорен за нея. Но съм обезпокоен от постоянното усещане, включително и от медиите, че съм виновен по някакъв начин за това, че не съм жена", каза той, цитиран и в материал на международния нюзрум на "Евранет плюс".

? Кой обаче е правилният ход в тази ситуация - да смениш мъжкия с дамския избор или по-скоро да запазиш джентълмена във времена, в който други правят промени?

"Във всички случаи да бъдеш по-консенсусен. България има един лош опит в историята, когато беше даден знак от Европейския парламент и от самата Европейска комисия, че кандидатът, който беше издигнала не е подходящ, но само че тогава се запъна и накрая стана ясно, че тя трябва да отстъпи. Тогава беше под заплаха изобщо образуването на самата Комисия с Румяна Желева и в края на сметка България получи един много ограничен като възможности ресор. И едва в следващата ЕК, когато отново Кристалина Георгиева беше номинирана, тогава вече можехме да разчитаме на по-сериозен вътре в ЕК", припомни д-р Иван Начев, както и изтъкна, че "е много важно да участваш като държава-членка още в самото начало на започването на преговорите. За съжаление, ние в момента не знаем откога са започнали преговорите и как са вървели".

? А защо според Вас сегашният ни еврокомисар Илиaна Иванова не беше подкрепена за втори мандат?

"В България, откакто имаме еврокомисар, никога не се е издигал - с изключение на Кристалина Георгиева, която пък не изкара втория си мандат, втори път никога не се е издигал еврокомисар два пъти. За това трябва да има голямо политическо съгласие вътре в самата държава и да има много ясен знак от страна на ЕК, в случая от страна на председателката, че иска да бъде точно този човек номиниран. В нашия случай нямахме нито едно от двете неща", каза политологът, както и че:

"За първи път в нашата европейска история - имам предвид пълноправното членство на България в ЕС, се проведе един изключително прозрачен избор. Досега ние не сме били свидетели на такива номинации -  не сме знаели кои са номинираните, как да били обсъждани, какво е станало. Разбира се, той не беше съвсем пълноценен, защото не беше обсъдено това в Народното събрание, но иначе стана ясно кои политически сили зад кои номинации стоят. Министър-председателят се срещна с тях, т.е. ние не можем да кажем, че то е станало непрозрачно и в този смисъл смятам, че това ще повлияе върху решението на Урсула фон дер Лайен".

Към днешна дата обаче, има яснота, че ще в новата Еврокомисия ще има нови ресори "Отбрана", "Средиземноморие" и "Жилищна политика".

?Какви са Вашите прогнози и можете ли да уточните с какво се занимават последните два, тъй като от месеци се говори само за първия, а те остават в сянка?

"Остават в сянка, защото нямаме яснота", каза евродепутатът от ЕНП.

"Ресор "Жилищна политика", който най-вероятно ще бъде съчетан с ресора "Регионално развитие" беше едно активно настояване на Групата на социалистите в Европейския парламент, което беше удовлетворено от Урсула фон дер Лайен в преговорите за подкрепа на нейната кандидатура. Но какво реално ще има в правомощията на този ресор и каква законодателна инициатива той ще може да излъчи, за мен е дълбоко неясно. По-скоро виждам една умерена доза ляв популизъм в предлагането на такъв комисар, който сигурно ще бъде запазен за еврокомисарите, които са свързани със социалистическите и социалдемократическите партии в Европа", обясни Радан Кънев. 

"Всъщност новите ресори са насочени към нови политики вътре в Европейския съюз, които се делят действително, за да се подпомогнат гражданите, защото може би останаха на заден план през последните години предвид всички предизвикателства и кризи, пред които мина Съюзът от 2008 година насам, от финансовата криза  до Ковид-19 кризата", добави експертът по европейска интеграция.

"Що се отнася до ресор "Средиземноморието" - там можем да очакваме известен акцент върху миграционната политика, споразуменията с различни държави от Средиземноморския басейн, за общи мерки срещу нелегалната миграция по примера на Споразумението, което беше сключено с Тунис и което доста успешно работи поне на първо време след подписването му и Споразумението, което вече почти десетилетия е между Европейския съюз и Турската Република. Това е логиката за подобен ресор, но отново нямаме достатъчно информация, защото нещата са малко по-ясни, но не много по-ясни в сферата на обраната", посочи евродепутатът, както и обясни, че подробности ще станат ясни от писмата за определяне на ресорите, които Урсула фон дер Лайен тряба да изпрати до еврокомисарите:

"Има т.нар. mission letters, които задават сферата на компетенции и очакванията за дейността и законодателната инициатива на всеки един от комисарите. Така че в момента, в който тези писма се подготвят сега, съответно тези ресори, които придобиват плътност или не я придобиват, защото в много състави на ЕК сме виждали, че има как изключително силни комисари - хора, които формират европейско законодателство десетилетия напред с предложенията си, така и комисари, които са по-скоро проформа. Винаги го е имало това нещо", добави евродепутатът Радан Кънев.

? А бъдещите заместници на председателя на ЕК?

"По отношение на заместник-председателите - има един модел, който започна да се следва от комисията "Юнкер", който беше свързан с това, че председателят има доста заместник-председатели, а за да може да се преразпредели отново отговорността. В предишната комисия горе-долу същият подход се следваше, а предполагам, че сега ще се следва същия подход, защото ние в момента и сме в ситуация, в която политическото мнозинство, което ще застане зад тази Европейска комисия ще се състои от повече от три партии в ЕП. Вероятно по четири или може би пет, та по тази причина наистина ще бъде нужно да има по-широка политическа подкрепа", добави политологът.

"Един от приоритетите на новата е ЕК ще бъде равенството между половете. Тя много държи да има почти еднакво количество мъже и жени вътре в Европейската комисия, което мода стане, но може и да не стане - не е толкова важно. В случая по-важно е това да балансираме интересите на държавите-членки. Неслучайно и в последващия избор имаме изслушване в ЕП, изслушване в комисии, одобрение на парламента, одобрение от държавните глави", припомни още той.

? Ще успее ли председателят на ЕК освен да постигне баланс на всички нива?

"Да, във всички случаи, защото като казвам баланс - имаме баланс големи-малки държави, имаме баланс Изток-Запад, имаме баланс Север-Юг, така че тя показа още, че в предишната комисия, тя успя да го постигне това нещо, т.е. да постигне този баланс, така че аз смятам, че и в тази комисия ще успее да го постигне това", каза политологът д-р Иван Начев. 

Подробности, както и цялото интервю на Зорница Близнашка с евродепутата от ЕНП Радан Кънев и политологът д-р Иван Начев ще може да чуете в звуковия файл.