Надежда Стойчева: Законодателят и всички ние сме големи длъжници по отношение на изнасилването

За напредък в преговорите относно правилата на Европейския съюз за елиминиране на насилието, основано на пола, призоваха евродепутати.

„За съжаление насилието срещу жени е все още широко разпространено нарушение на човешките права и в ЕС, и по света. То остава едно от най-малко преследваните престъпления“,изтъкна заместник-председателят на Европейската комисия по въпросите на демокрацията и демографията Дубравка Шуица на дебата в Европейския парламент, който продължава да води преговори с държавите-членки по европейското проектозаконодателство за борба с насилието над жени и домашното насилие.

„То включва криминализиране на определени престъпления като изнасилването, основано на липса на съгласие, гениталното осакатяване и споделянето без разрешение на интимни или манипулативни материали, а също и кибернасилието, и онлайн тормозът, и речта на омразата“, уточни Шуица:
„Искаме и да насърчим държавите-членки да предприемат действия за справяне с принудителните аборти, стерилизация и бракове, включително и детски, а също и срещу насилието "в името на честта", засягащо основно момичета“.

„Директива за насилието срещу жени, основано на пола, както и изобщо домашното насилие, сексуалното насилие започна още по време на Шведското председателство да се изработва – за превенция и борба, продължи по време на Испанското и все още има спорове“,обясни в интервюза БНР директорът на Фондация „Асоциация Анимус“ и психотерапевт Надежда Стойчева.

„Тази година Европейският съюз най-накрая се присъедини към Истанбулската конвенция - стъпка напред в превръщането на Европа в едно по-безопасно място! Предложението вменява нови задължения на ЕС. То я допълва в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. Времето ни изтича за приемане на Директивата - преди предстоящите европейски избори“, подчерта още Дубравка Шуица.

"Испанското председателство не се знае дали ще успеят до края на годината да направят Директивата“, поясни Надежда Стойчева:
„Има спорове и в самата Европейска комисия по въпросите за изнасилването. Има различни дефиниции в различните държави и е трудно да се уеднакви по-специално за изнасилването, както и за домашното насилие. Виждате, че и в България е така - има си партии, които са представители на една съпротива и защита да не се работи по въпроса за насилието, основано на пола".

Изнасилването да се превърне в престъпление съгласно Директивата, както и в нея да се включи определение за изнасилване въз основа на липса на съгласие, настояват евродепутатите.

„В нашия закон то е криминализирано, разбира се, но винаги седи това, че трябва да има "заплаха". Не седи идеята, че ти ако си отказал и ако не се съпротивляваш, а в много случаи това е невъзможно за жените, защото са в паника“, обясни психотерапевтът:
„Сексуалното насилие е доста разпространено, но няма много дела. Да не говорим, че в глава "Разврат" е също така и "блудството", което е анално и орално изнасилване, което е "усмивки от старите ленти". Това е от 50-те години и е грозно да седи едно изнасилване, което не е вагинално, но по друг начин, и да е много по-малко наказуемо. Изобщо нашият законодател, както и всички ние сме големи длъжници по отношение на изнасилването“.

По думите й „и в европейския, но специално в българския“ закон определението за изнасилване „съвсем е остаряло“:
„Блудството седи под "Разврат" и изобщо това не е свързано с жертвата - няма нужда да й се вменява тази глава, че е под разврат и че тя е участвала в това. Да не говорим, че наистина разпитите са много трудни. Тези, които разследват не са много добре подготвени да разберат, че жените са били в шок, че те могат на първия разпит да не си спомнят всичко, а след два дена да се възвърне картината. Освен това емоционалното справяне с тази травма е, че жените се опитват веднага да се изкъпят, да легнат, да забравят, а всичко това води до едно "умиване" на фактите и доказателствата. И изобщо хората се обезсърчават, не искат да говорят“.

„Правосъдието е ефективно, стига жертвите да съберат смелост да си търсят правата и най-вече комшиите да си влязат в ролята на граждани и да започнат да помагат на жертвите, а не да си затварят ушите и вратите, когато става въпрос за насилие на една стена разстояние от тях“, каза адвокат, защитавал жени, жертви на домашно насилие, който взе участие в една от демонстрациите у нас на Международния ден за елиминиране на насилието срещу жени.

„Борбата срещу насилието над жените е на всички нас - съседи, роднини, колеги! Всеки знак за насилие трябва да бъде адресиран! Всяка рана трябва да бъде последна! Това са нашите майки, дъщери, сестри, съседи и колеги. Няма да позволим те да живеят в агресия! Насилието няма оправдание“, заяви в обръщение премиерът Николай Денков, както и обяви, че през тази година над 1 300 са регистрираните случаи у нас на домашно насилие, а над 20 жените, убити от мъже.

Ето както казаха участници в някои от шествията на 25 ноември под мотото „Нито една повече“:

„Тук съм, за да изкажа солидарност с всяка жертва на насилие, защото ме стряскат числата, които виждам само за тази година в България и то въпреки промяната в закона, която се въведе това лято. Трябват още промени, трябва превенция на насилието!“

„Под превенция разбираме обучения, например, по сексуално образувание в училищата, което да е свързано с това как хората да се пазят, как да могат да казват "не", как да търсят правата си. Превенцията спасява животи! Тя излиза много по-евтино, включително и на държавата, отколкото работата постфактум с жертвите на домашно насилие“.

„Да се насочи не само общественото внимание, но и политическото внимание върху този огромен проблем, който виждаме, че ескалира страшно много в България. Трябва да има строги наказателни мерки!"

"Основните ни искания са свързани с разкриване на кризисни центрове във всяка област в страната; с приемането на задължителни часове по здравно и сексуално образование в училищната програма; с разширяване на дефиницията “интимна връзка”, така че тя да включва и LGBTИ хората и за преразглеждане на спорния 60-дневен срок, който всъщност е в Закона за защита от домашното насилие и е обвързан с това, че интимната връзка трябва да е била поне 60 дни, за да може хората да се възползват от закрила по този закон”, добави Десислава Димитрова  от неформалния колектив „Феминистки мобилизации“.

С промените в Закона за защита от домашно насилие България е показала своя ангажимент към предотвратяването му, написа вицепремиерът Мария Габриел, която определи като стъпка напред и предложението за европейска директива по темата.

 Достатъчен ли е обаче, новият закон у нас?

„Имаме критики! От 1 август влезе само преклузивният срок, който увеличи срока и възможността за жертвите от един месец да подават молби на три месеца.  Което, разбира се, е добре, защото много от тежките случаи едвам успяват - докато и намерят средства, и кой да им помогне, и безплатна правна помощ“. 

 „Защото много често и молбите, ако не са изработени от специалисти и от адвокати, затрудняват жените, макар че те трябва да си ги пускат. И все още много често им ги връщат поради различни детайли“,обясни Надежда Стойчева от „Асоциация Анимус“:
„Също така от 1 август влезе и "интимната връзка", но там законодателят измисли ред неща, които хората, които са в интимна връзка трябва да доказват, че са в такава, което ще видим тепърва какви затруднения ще донесе на такива случаи“.

„Все още не е започнали да действат нито Национален съвет, който трябва да бъде, нито Информационна система, нито оценка на риска от институциите – полиция, прокуратура, съд. Те трябва да могат да извършват оценка на риска за ескалиране на насилието или за смърт. Аз бих критикувала много част от институциите, които все още бавят нещата, въпреки че би трябвало вече да са подготвени - от 1 януари ще влязат тези изменения“, подчерта директорът на фондацията.

„Разбира се, има много хубави неща в закона! В закона се увеличават специализираните услуги за жени и деца, преживели насилие, предвиждат се и услуги за извършителите като бъдеща превенция. Едно от най-важните неща е изработването на Координационен механизъм за взаимодействие, т.е. да бъде описано всяка институция какво е длъжна да направи в случаите на насилие и как да си помагаме. Много отдавна трябваше да бъде направено - то е частично и сега работна група трябва да го усъвършенства“,обясни още тя.

„Новият закон включва вече и дигиталното, и кибернасилието над жени - заплахи по телефон, чрез имейли, "Фейсбук" и други неща, които преди не бяха в законодателството“, каза още директорът на „Асоциация Анимус“, както и обясни, че не те, а самите хора трябва да подадат сигнал, ако бъде упражнено такова насилие върху тях.
„Ние не можем да подаваме сигнал до някой! Има голям отдел за кибернасилие - особено сексуално върху деца, върху жени, снимкови материали, изнудване и т.н. За всичко това има едно голямо звено към ГДБОП, което работи по това направление“, уточни Надежда Стойчева за онлайн тормозът, на който евродепутатите призоваха по време на дебата да се обърне по-голямо внимание в Европа, а кибернасилието да бъде включено в новите правила.

По данни на Брюксел всяка година в Европа безброй жени биват наранени и тормозени, включително и онлайн, а над 3 хиляди - убити от партньори или близки.

„Освен това извършителите много често казват "да, тя беше съгласна", "тя тръгна с мен". Изследванията показват, че повече от половината от изнасилванията са от познати и вече когато е познат -  "защо си тръгнала с него", "къде си отишла с него" и така се вменява абсолютна вина на жертвата и тя предпочита да не говори“, добави психотерапевтът.

Рекорден за последните 20 години е и броят на жертвите през 2022-ра, изтъкват от ООН.

„Реалността на насилието - на всеки час повече от 5 жени или момичета са убивани от някой от тяхното семейство“, каза директорът на агенцията "ООН Жени" Сима Бахус, а заместник-председателят на  Европейския парламент Ивелин Регнер напомни, че
„Истанбулската конвенция е златният стандарт за защита на жените от насилие, защото става дума за профилактика, за защита, за наказание. Това е задача на всички правителства и държави“.

Има ли увеличение на сигналите, подавани от жертви на насилие у нас - след Закона за защита от домашното насилие от лятото и след Истанбулската конвенция, която още не сме ратифицирали, но се съобразяваме с елементи от нея?

„Спрямо Конвенцията не бих могла да кажа. Конвенцията е едно широко понятие, което е една мечта жените и момичетата да не живеят в насилие в Европа. По-скоро мога да кажа, че има. Едно голямо увеличение беше по време на Ковид-19 заради изолацията, заради напрежението, заради смъртта, която витаеше. Но сега след случая "Дебора" и гражданското вълнение по въпросите с жестокостта, както и новият закон имаме увеличение“, посочи психотерапевтът.

„За миналата година общо сме имали на телефона и в нашите консултативни центрове 2 700 жертви на насилие - жени и деца, а тази година към началото на ноември вече имаме 2 900. Така че забелязва се, че пострадалите търсят повече помощ“, обясни Надежда Стойчева от "Анимус", както и напомни, че жертвите на насилие „на първо място могат да се обърнат към горещата телефонна линия за пострадали от насилие“:

„0 800 186 76 - този телефон работи 24 часа, непрекъснато! Там могат да потърсят помощ жените, могат да разкажат анонимно или да се представят. И да осъзнаят какво се е случило със самите тях, защото по време на насилие, особено домашно, толкова са притиснати жертвите, че нямат време да разсъждават дали наистина са жертви. Освен това има и вменяване на вина, и чувство за срам, и голям страх“.

„Големите ми препоръки са хората, ако имат такова събитие, което е страшно травматично за човека - колкото по-рано се потърси психологическа помощ, както и закона, и държавата да застане в полза на жертвата, толкова повече възстановяването е по-добро, по-бързо и справедливостта по някакъв начин възтържествува“, подчерта психотерапевтът и директор на Фондация "Асоциация Анимус" Надежда Стойчева.