ЕС решава: глифозат – да бъде или да не бъде

Материал на Силвия Петрова, програма ''Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Една от дилемите, пред които е изправен Европейският съюз, е дали да се удължи употребата на спорния хербицид глифозат. Решение трябва да бъде взето до 15 декември, когато изтича настоящото разрешение за употреба. Въпросът разделя както партиите в Европейския парламент, така и бизнеса, и обществеността. Какви са тезите и има ли правилно решение?

Широкоизползваният препарат за борба с плевелите може да получи зелена светлина за още десет години. Въпреки опасенията, че химикалът има канцерогенен потенциал - което от компанията производител отричат, Европейската комисия смята, че хербицидът може да остане на пазара при определени условия и с ограничения на употребата му. Земеделският сектор в Белгия подкрепя предложението с аргумента, че в момента няма надеждна алтернатива. Никола Нели - генерален секретар на земеделска асоциация:

„Съществуващите решения за подмяната на глифозата не са достатъчно устойчиви икономически, социално и екологично. Следователно не вършат работа на земеделския сектор.“

В Люксембург обаче почти 80 процента от фермерите са се включили в доброволна програма за поетапно прекратяване на употребата на глифозат. Винопроизводителят Рожер Демю:

„За последните четири години сме използвали много малко глифозат. Не го използвахме въобще две години, защото беше забранен, но вече отново е разрешен. Но се опитваме да посягаме към него колкото е възможно по-рядко.“

Български проект може да се окаже един от начините за справяне с проблема с хербицидите - разработва се робот, който плеви, без да използва химикали и спестява ръчния труд на земеделците. Още за него разказва един от разработчиците - Веселин Георгиев:

"Нашият робот е замислен да помага най-вече в биоземеделието, където е забранено ползването на всъщност всякакви хербициди. Поради това, този тип фермери изпитват затруднения с намирането на работна ръка за ръчното плевене, от което имат нужда в такъв случай. Ние решаваме този проблем чрез лек автономен робот, който има собствено електрическо задвижване и се захранва от слънчев панел над шасито. За разпознаване на плевелите и маркирането им за унищожаване ползваме камери и изкуствен интелект, базиран на невронни мрежи. Самото плевене се извършва моментално, чрез насочващ механизъм, на върха на който имаме контактен или безконтактен инструмент. Контактният метод физически изравя плевела, заедно с корена му, докато безконтактните са примерно поливане с малка доза вряла вода, или облъчване с високоенергиен лъч, който причинява умирането на плевела, но не го загрява дотолкова, че да се запали. Роботът планираме да се движи напълно автономно в нивата и да изисква минимална човешка намеса по време на работа."

Роботът постепенно доказва ефективността си и печели доверието на бизнеса, но за да се превърне проектът в мащабен и да бъде наистина ефективен, се разчита и на еврофинансиране:

"Като всяка друга стартираща компания, за да развием бързо идеята са ни необходими немалко средства, които в началото осигурихме от собствени спестявания, а след разработката на първия прототип започнахме да кандидатстваме в национални и европейски програми. Първият ни голям успех беше одобрен грант за над 400 хил. лв в края на миналата година по проект към Националния иновационен фонд, който ни позволи да финансираме сегашните ни дейности. Тази година последваха още няколко успеха - грант от фондация “Америка за България”, както и 3 проекта с директно финансиране на европейско ниво, за общо към €150 хил. В момента кандидатстваме по един много голям проект, също на европейско ниво, EIC Accelerator, като се надяваме той да финансира работата не за следващите 2 години. Кано цяло трябва да кажем, че за наистина иновативни решения вече има доста възможности за грантово финансиране, както в България, но особено в Европа. Нужни са фокусирано търсене, подробно разучаване какво точно се подпомага по съответната програма, и доста работа по добро описване на иновацията, като в някои случаи определено има смисъл от специализирана помощ."

Позицията на Еврокомисията по въпроса с глифозата се основава на научните изследвания. Говорителят Стефан де Кеерсмакер:

„Предложенията, които Еврокомисията е изпратила до страните членки са резултат на обширни научни изследвания. Анализирани бяха планини от данни. Разбира се, има някои пропуски в информацията, които бяха отразени в предложението с прилагането на редица условия при употребата на активното вещество глифозат.“

Евродепутатите обаче са раздвоени - десните като цяло подкрепят предложението на Еврокомисията, докато Зелените и левицата категорично се противопоставят. Германският евродепутат Петер Лизе защити позицията на дясноцентристката група „Европейска народна партия“:

„Свидетели сме на драстично увеличаване на цените на храните. В момента хората страдат повече от високите цени на храните, отколкото дори от вече много драматичните енергийни разходи. Цените на хранителните стоки движат инфлацията. И ако премахнем един важен защитен механизъм за зърнените култури ще стане още по-скъпо да се произвежда храна в Европейския съюз.“

От „Зелените“ обаче смятат, че така се поставят парите преди безопасността. Евродепутатите Тили Мец и Беноа Бито:

„Това е катастрофа. Пълна безотговорност ще бъде ако Еврокомисията поеме в тази посока и удължи употребата с десет години. Преди пет години бяхме много близо до забрана на глифозата, и то по съвсем основателни причини. Най-вече, защото той не ни е необходим за продуктивно земеделие, не ни е нужен за контрол над житните култури. Точно обратното - глифозатът поставя в опасност дългосрочната продоволствена сигурност.“

„Това е най-широко използваната молекула в света и в дебата навлиза икономическото измерение. А с него изчезва обективността. На първата страница на доклада на Европейския орган за безопасност на храните се казва, че няма проблем и дори се предлага удължаване с 15 години. Но ако прочетете останалите 340 страници, включително изследванията на компанията производител, те самите твърдят, че съществува риск от развитие на рак при бозайници при продължително излагане, както и че има редица сфери на употреба, където молекулата не е безвредна.“

По данни на „Евростат“ най-големите потребители на пестициди на хектар обработваема земя са Нидерландия, Ирландия, Италия, Португалия, Франция и Гърция. За разлика от тях, Дания, Швеция, Финландия, Естония, Литва и Румъния са страните използващи по-малко пестициди. А най-големите купувачи на тези химикали в Евросъюза са Германия, Испания и Франция.

При последното гласуване дали да се удължи разшерителното за употреба на глифозат в Европейския съюз на 13 октомври, България се въздържа, но окончателно решение ще се вземе до края на годината. Доц. Мирослава Жипонова от катедрата по физиология на растенията в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" прави аналогия между глифозата в земеделието и ситуацията с антибиотиците в здравеопазването.

"Глифозатът е активна съставка на най-широко използвания хербицид "Раундъп" и се смята, че е по-малко токсичен от другите пестициди. Хербицидът влияе не само на растенията, а и на почвената микрофлора/фауна, а и на почвената физико-химия. Той е биоразградим, но има изследвания, че продуктите от разграждането му са стабилни, поемат се от организмите и потискат развитието на полезни микроорганизми в почвата и в червата на тревоядните животни. Всъщност, има проучвания, че промените в чревната флора водят до повишена чувствителност на заболявания при човека. Но по принцип се пръскат плевелите, а не културата, която консумираме. Ако обаче тревопасни животни консумират третирана с хербицид растителност, тогава има вероятност от попадане на остатъчни продукти от хербицида в месото и млякото. Препаратите с глифозат се прилагат за директно унищожаване на плевелите около културите. Има хипотеза, че подозренията за негативен ефект върху пчелите е именно заради унищожаване на плевели, които се опрашват от насекомите и те загиват от загубата на ресурс, а не заради консумацията на хербицида. Освен това проучвания показват, че глифозатът променя физиологията на растенията и съответно степента на привличане на опрашители, както и взаимодействията с растителноядните организми. Хербицидът се индикира като токсичен за водните организми, поради което е важен начина му на прилагане, който трябва да е в сухо време. Проучва се дали масовата употреба на глифозат може да бъде фактор за развитие на болести като рак, Алцхаймер, Паркинсон, а първите и най-засегнати са земеделските производители. Но тези рискове не са само за тях – при неправомерно прилагане глифозатът може да попадне в храната ни и в дивата природа. През 2015 г. агенцията за борба с рака към Световната здравна организация заключава, че вероятно глифозатът е канцерогенен за хората и за животните. Химическият гигант "Байер" трябва да плати до близо 11 млрд. долара, за да уреди делата за причиняване на рак от хербицида "Раундъп". Продуктът на базата на глифозат е основа на над 100 000 съдебни дела заради предполагаемите му канцерогенни ефекти. Според официалната информация за токсичността на глифозат, обаче, той не може да се класифицира като канцерогенен за хора."

Може ли употребата на глифозата да се замени с друго вещество, което да носи по-малко рискове, има ли алтернатива?

"Европейската комисия все пак ще се опита да въведе "мерки за намаляване на риска", включващи намаляване на негативните ефекти на глифозат: буферни ивици от десет метра около напръсканите зони и използването на специални дюзи за намаляване на "отнасянето на пръскането"; защита на подземните и повърхностните води, за да се отнасят до уязвимите зони, както и укрепване на защитата на дребните тревопасни бозайници. В литературата и в практиката се прилагат подобрени варианти на глифозат с намалени отрицателни въздействия. Освен това има алтернативи на основата на хербициди с растителни биоактивни съставки, като концентрирани лимонена и оцетна киселина, терпени от иглолистни, но те са само за обработки преди или по време на сеитба. Те могат да се използват като тотални (неселективни) хербициди. Възможно е и употреба на биопестициди на основата на микроорганизми. Съществуват алтернативи, включващи регенеративно земеделие. Прилага се по-доброто познаване на почвите. Плевелите са индикатори на определени състояния на почвата, които ако познаваме, бихме могли да редуцираме значително негативния ефект на плевелите. Механичните обработки също са доста добър и устойчив вариант особено за редови (окопни) култури, като царевица, бобови, слънчоглед и т.н.. Безопасен вариант за борба с плевелите е косенето, затова се препоръчва тяхното премахване с косачки или с други подходящи селскостопански машини. Съществуват практики и с покриване на плевелите покрай културите с естествени или изкуствени покривки, които значително забавят растежа им. Този подход е известен като мулчиране."

В работата си може би имате допир както със земеделци например, така и с екоактивисти, какви са гледните точки относно хербицида и какво всъщност казва науката - кое виждане подкрепя тя?

"Принципно препаратите са уважани от агрономите стига да се прилагат правилно според инструкциите. Глифозат е издържал толкова дълго на времето, което показа наистина неговата уникалност, неговата ефективност и неговите качества. Все повече навлиза тенденцията за регенеративно биоземеделие, която се прилага от много млади земеделци, които целят по-малка реколта, но екологично съобразена и с добри качества. Прави впечатление бързото напредване в прилагане на знанията за почвените характеристики, минералните елементи, ролята на организмите, живеещи в нея, като всичко това води до подобряване на почвеното плодородие. Прилагат се биоторове, които са важни за „здравето“ на почвата и на културите, които се отглеждат. Бих искала да използвам случая да спомена за инициатива за баркодиране и дигитализация на биоразнообразието в България, в която участва Консорциум от български научни институции, университети и бизнес. В момента стартира популяризирането на тази инициатива сред държавните институции, научните кръгове и обществото. Наличието на такива данни би спомогнало да се следи състоянието на отделни зони, подложени на земеделски, климатични или други въздействия. Такъв мониторинг е от национална и международна значимост за навременно реагиране при наличие на нарушен баланс. Науката подкрепя екологичните стратегии, които са съобразени с опазването на биоразнообразието и здравето. Факт е, че често се налага да минат години, за да се определи дали една иновация има негативни ефекти. И в природата тревоядните животни се научават, кои са токсичните растения, и ги избягват. По правилото „дозата определя лекарството“ – така човекът се е научил да използва растителните токсини за своето здраве."

В последно време се говори доколко са независими подобни научни изследвания по спорни въпроси, виждате ли подобен проблем що се отнася до глифозата, има ли информация кой финансира изследванията на този химикал?

"Вероятно е да има икономически интереси. Американската компания Monsanto през 1974 г. създава глифозата под пазарното име "Раундъп". Сравнително скоро през 2018 г., немската компания Bayer закупува Monsanto. Освен това глифозатът вече не е патентован и може да се произвежда от различни производители. Има вероятност конкурентни фирма/фирми, да целят премахването от пазара на глифозата, който се счита за сравнително евтин и ефикасен от земеделците. Изследванията може да се финансират и от държавни фондове, търсещи отговор на въпроса какво причинява ръст в заболяванията особено в областта на ендокринологията (включително репродуктивни заболявания), онкологията, неврологични болести, глутенова непоносимост. От друга страна се търсят начини за възстановяване на природата, която в последните десетилетия е прекомерно експлоатирана. Идеята е да се приоритезират стратегиите за подобряване на качеството на живот и опазването на околната среда. Това е приоритет на Европейската общност. Виждам, че сред авторите на научните статии са учени от Финландия, Дания, Португалия. Също голям процент от изследвания са правени в САЩ, Канада, Аржентина, Австралия. Между другото, това е приоритет и в България и такива проекти се финансират приоритетно от Фонд научни изследвания на Министерството на образованието и науката."

Според вас каква трябва да е българската позиция по въпроса с глифозата?

"България е сред страните, които са се въздържали в гласуването. Което вероятно се дължи на нарастващото прилагане на биоземеделски практики от една страна, както и здравословни проблеми, чиято причина не е ясна. Преди да имаме позиция, е необходимо да има ясна стратегия за алтернативите на агрохимикалите. Това е в процес в момента. Натрупва се маса: от агрономи; от учени в областта на екологията, растителната биология, зоология; и от иноватори, прилагащи биоземеделие; която образува мощно експертно ниво. Паралелно, се наблюдава търсене от обществото на здравословни храни. Тези предпоставки със сигурност ще ускорят прилагане на стратегия със съществена роля на регенеративното биоземеделие. Изглежда е добре да забавим прогреса, постигнат с агрохимикалите в името на възстановяването на природата и правенето на равносметка как е най-добре да продължим в бъдеще."