ЕС очаква скок на хибридните атаки и опитите за чужда намеса преди европейските избори

Л. Тулев: Българите трудно разпознават дезинформацията в интернет пространството

Снимка: nato.int

Европейският съюз очаква да се засилят опитите за чужда намеса и манипулиране на информацията преди европейските избори през юни догодина. Европейският парламент прие доклад, в който се настоява за спешни защитни мерки срещу хибридните атаки и дезинформацията. Има сериозни опасения за руско и китайско вмешателство и кибератаки.

В резултат от дезинформацията и кибератаките демокрацията е в опасност. За това алармира евродепутатът от ЕНП и докладчик за външната намеса Сандра Калниете:

Често чувам, че демокрацията по света е в отстъпление. Това е неправилно твърдение. Демокрацията не е просто в отстъпление. Демокрацията е под атака. С оглед на предстоящите европейски избори през 2024 г., ние все още трябва да настояваме за по-строги мерки и по-голяма координация за защита на европейската демокрация.

В доклада се съдържат редица препоръки, като една от тях е забрана за употреба на китайската платформа за видеосподеляне TikTok в институциите на Европейския съюз, както и на всички нива на управление в страните членки.

Сандра КалниетеЕвродепутат Калниете определи изкуствения интелект като новото предизвикателство в борбата с дезинформацията и подчерта, че законодателството не е адекватно на непрекъснато променящата се реалност:

Ако досега все още можем да идентифицираме фалшивите новини, изкуственият интелект ще направи генерирането на дезинформация много по-лесно, по-евтино и много по-трудно за разпознаване. Трябва да осъзнаем, че сегашното законодателство, свързано с последиците от цифровата революция, се занимава с проблемите от вчера. Това не е само предизвикателство за ЕС, това е глобален проблем.

Друга сериозна предпоставка за външна намеса в Общността са финансовите транзакции от страни извън Европейския съюз към политици и партии в Европа. За да се прекъсне това нелегално финансиране, евродепутатите отправят призив към Европейската комисия да улесни проследяването на даренията, а всички държави членки спешно да се заемат с въпроса на национално ниво.

Дилън Маккиарини Кросън oт Европейския център за политически изследвания напомня, че предизвикателствата на информационната война не са нещо ново:

Концепцията за хибридни тактики съществува от толкова време, колкото страните се опитват да дестабилизират други страни. И наистина сега излиза на преден план, тъй като ЕС се развива като международен играч със свои собствени цели за гарантиране на сигурността на гражданите на ЕС.

Друг важен момент е защитата на критичната инфраструктура и стратегическите сектори. Създават се рискове от икономическа зависимост, шпионаж и саботаж, когато чужди компании придобиват влияние върху критичната инфраструктура на ЕС.

Виртуалните заплахи имат свои реални цели, отбелязва Крис Кремидас-Кортни от неправителствената организация "Приятели на Европа":

"Това, което видяхме как се променя от началото на войната в Украйна, е, че кибератаките вече са насочени и срещу критична инфраструктура. И тук се появява истинската уязвимост. Има редица експерти в Европа, които посочват, че трябва да запълним тази празнина."

Войната в Украйна отоври кутията на Пандора по отношение на кибератаките, коментира пред БНР експертът по киберсигурност Любомир Тулев:

Любомир Тулев

Можем да кажем, че хибридните атаки в себе си коренят именно това - да бъдат микс от различни дейности за постигането на една определена цел. Това означава атаки по различни фронтове, както в кибер света, така и в чисто икономически, политически аспекти, така и чисто физически, агресивни действия. Тогава единствено се счита, че хибридната атака може да доведе до своята заветна цел, да постигне конкретната поставена цел от тези, които я организират.

Ако можем да си го представим това в перспективата, за съжаление, която се случи миналата година с военните действия на Русия спрямо Украйна през февруари месец 2022 година, видяхме точно това – комбинация от активни боеве на физическия фронт, съгласувани по същото време атаки в кибер света и наред с това използване на различни сфери на влияние върху икономическите и политическите действия в различни държави, които изглеждат да са уязвими.

Кои държави са уязвими? Тези, които, за съжаление, са разкрачени в свето мислене накъде да потеглят и накъде да се ориентират. Тези държави, чието население не може правилно да оцени кое е истина и кое не. Тези държави са много податливи, уязвими на дезинформация. Трябва да кажа, че България, не само по мое мнение, но и по изследване, което беше направено в ЕС преди около 3 години, беше показано, че българското население е най-уязвимото по отношение на това, че не може да оцени кое е истина в интернет пространството.

Подобряване на киберзащитата и обучение на хората как да разпознават фалшивите новини е формулата за успеха в борбата с дезинформацията и хибридните атаки, смята експертът:

Действията трябва да бъдат насочени в две посоки. Едната страна, със сигурност, е подсигуряване на самите системи, на самите уебсайтове, платформи, които ще бъдат използвани за разпространяване на информация. Голяма част от пробивите, огромната част – може би 90% от пробивите стават, защото не са имплементирани точно тези добри практики.

Съжалявам, че ще го дам като пример, но вземете едни „Български пощи“ – нещо, на което станахме свидетели миналата година. Знаете какво влияние оказа върху България. В рамките на 2-3 месеца имаше затруднения в изплащането на пенсиите на възрастните хора. Всъщност, анализът показа, че там има поредица от допуснати грешки, свързани с архивните копия, със системите за сигурност. Ако ние спазвахме добрите практики, които отдавна са известни, ако бяхме инвестирали в киберсигурност, шансът да се случи това нещо е минимален. 

Второто направление обаче е малко по-трудно. Влиянието може да се одъществи именно през хората. Ето защо нашата насока трябва да бъде и към това допълнително да обучаваме и да научим нашето общество как да разпознава информация от дезинформация. Един от най-значимите примери за вмешателство през последните години, които видяхме, макар да няма още 100% потвърдени данни, на вмешателство на руския режим, беше с изборите в САЩ, когато беше избран Доналд Тръмп за президент. Данните до момента показват, че Русия, посредством голямо количество фалшиви профили в социалната мрежа Фейсбук, например, е успявала чрез своите ферми за дезинформация да публикува и популяризира такава информация, която да дискредитира единия кандидат за сметка на другия.

Представете си какво е, когато 4 милиона потребители започват да бълват една и съща информация, която именно е насочена в подкрепа на единия кандидат и в ущърб на другия. Тогава, когато един човек е уязвим и още не е взел своето решение и е податлив на такова вмешателство, тогава именно такъв тип атаки биха оказали въздействие и той би променил своето мнение.

За ролята на социалните мрежи в борбата с дезинформацията.

Фейсбук е платформа, която е по-популярна за по-възрастното население. Средната възраст на потребителите във Фейсбук е 47 години. В момента при подрастващите, абсолютен мастодонт е Тик Ток, в малко по-напреднала тийнейджърска възраст това е Инстаграм. Ние сме свикнали през последните години все а се оплакваме от Фейсбук. ЕС и САЩ, по скоро ЕС, постоянно да се вглежда в това какво не е направил Фейсбук, какво допълнително може да се направи. Не ги защитавам, не ме разбирайте погрешно. Със сигурност има какво да се желае, но и те направиха немалко.
 
Започнаха да изискват информация за всеки един, който публикува т.нар. спонсорирани съобщения, тези, които ги булства, т.е., които са платена реклама, за да могат да достигнат ези публикации до по- голям кръг от хора. Преди това нямаше никакъв проблем – всеки един потребител просто плаща и неговият пост започва да се предоставя. Сега това не е така. Сега Фейсбук изисква ясна информация кой стои зад това плащане.

На второ място, Фейсбук назначиха огромно количество инженери, които да следят и анализират съдържанието. В момента, в който засекат публикация, които са против правилата за ползване на социалната мрежа, просто да махат това съдържание. За съжаление, не всичко е перфектно. Винаги има риск и ние виждаме, че се прокарват такива публикации. И точно тук идва онази последна стъпка – човешкият фактор. Човекът като последният слой на защита на самият себе си, да може да осъзнае кое е истина и кое не, но пак казвам това, разбира се, отнема време.


Още от интервюто чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!