Какви мерки предприема ЕС за по-добро справяне с извънредни санитарни ситуации?

Евродепутатът Радан Кънев коментира, че целта е да има напълно координирана европейска здравна политика.

„От друга страна, което за мен е най-важно, да има единна научна база данни, която да позволи европейската медицинска наука да бъде водеща в световен мащаб. Защото, трябва да си признаем, в момента не е.“

„Мерките са множество, като практичните от тях са насочени към създаване на обща готовност за реакция с ваксини на база на опита ни от COVID-19, за снабдяване със лекарства, когато такива има в случай на пряка презгранична заплаха за здравето. А при свободното движение, всяка свободна заплаха за здравето е презгранична. Предвижда се създаване на възможността Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) да издава предписания към всички правителства на държавите членки, за предприемане на съответни здравни мерки, за обобщаване на данните, за необходимите санитарни материали и медикаменти за съхранение. Това са само част от голям брой вече приети изменения.“

Какви са проблемите, които се видяха по време на COVID-19 и по какъв начин тези мерки, който сега се приемат, са свързани с тях?

„Три основни проблема се видяха по време на COVID-19 кризата. Първият е недостига на лекарства и санитарни материали, поради сериозната зависимост от китайския и индийския пазар. Освен недостиг, неравномерното им разпределение между държавите членки. Нямаше тази обща база, за която казах, че вече е приета. В първите месеци на COVID-19 това се видя много ясно.

Вторият проблем са различните протоколи за реакция в различните държави. Това, че подходът към заразата не беше еднакъв.

Третият проблем беше - различните мерки за превенция, за преминаване на граници, за изолация, които бяха приети в различните държави. Положителният пример беше много бързата реакция за общо снабдяване с ваксини на всички държави“.

По какъв начин законодателствата в съответните държави-членки се съобразяват с новото общо законодателство?

„При приемането, както е в случая на общи законодателни актове, вече има обща правна рамка. Тук не опира просто до законодателствата на отделните държави, има общо европейско законодателство по най-важните въпроси. Тепърва то ще се развива. Има още теми, по които не се е стигнало до такава хармонизация, както в този случай. Към момента там, където видимо липсваше по време на COVID-19 обща правна рамка, вече е изградена.“

Евродепутатката Вероник Трийе-Льоноар споменава, че:

„Този законодателен пакет дава ясен отговор на желанието, изразено от 74% от европейските граждани, за по-голямо европейско участие в управлението на кризи. Градим Европейския здравен съюз стъпка по стъпка. Ще продължим този проект в контекста на обсъжданията за бъдещ Конвент за преразглеждане на европейските договори.“

Емил Радев допълва:

"Аз мисля, че общественото мнение в Европа се дължеше на реалността. Първо се видя, че липсата на хармонизирана реакция е очевиден проблем и второ, че там където се действаше хармонизирано се постигна успех. Всички европейски държави бяха снабдени с предостатъчно ваксини. Друг въпрос е, че не можахме да се справим с антиваксърската пропаганда в Източна Европа, като България е най-тежкия случай. Тук липсваше общото европейско послание срещу тази пропаганда, което да увеличи доверието във ваксините. Има държави с 90 процента ваксинирано население и държави с под 30 процента, в случая с България. Има и огромна разлика в смъртността от COVID-19, като в България тя е три-четири пъти по-висока от средната в ЕС, което е национална трагедия. Трагедия, която обаче, боя се, сами си причинихме чрез плахостта и бездействието на нашите институции.“