Две български компании - част от Европейската иновационна програма

Две български компании – за карго дронове и за оптимизиране на логистичното планиране с изкуствен интелект са сред 139-те стартъпа и малки предприятия, които получават финансиране от Европейската иновационна програма. Програмата беше анонсирана през юли с амбицията да осигури 45 милиарда евро за подпомагане на растежа на европейските стартъпи. Подобряването достъпа до рисков капитал и специфични данъчни облекчения са само част от мерките, които предвижда програмата, обясни еврокомисарят Мария Габриел.

"Европа е на прага на нова вълна от иновации. Четвърта вълна от иновации. Къде е силата на Европа? Европа е лидер в наука. Но Европа изостава в иновациите. Силни индустриални сектори, благодарение на науката и иновациите, може да се превърнат в стратегически. Така че да водят до независимост и до автономност. Контекстът около нас го показва колко важно е да бъде направена тази връзка."

Мария Габриел посочва, че се очаква да има европейски регламент, който да опрости изисквания за регистрацията на фондовата борса. Разширява се инициативата, насърчаваща инвестициите в рисков капитал по програма InvestEU. Европейският институт за иновации и технологии ще обучи жени в областта на рисковите инвестиции. Очакват се „живи лаборатории“, платформа за изпитване в областта на чистия водород, създаването на „иновационни долини“. И така, според Мария Габриел ще бъдат свързвани напреднали региони с региони, имащи нужда да подобрят иновационния си капацитет. „Подкрепата е важна“, казва еврокомисарят Мария Габриел. Защото последната Стратегия за иновации на Европейския съюз датира от 2011 г.

"Данните от 2021 г. показват, че за първи път инвестициите в стартъпи в Европа са утроени – 100 милиарда. Броят на еднорозите се е удвоил. От 44 на 89. И за първи път инвестициите в първия рунд в инвестиции в стартъпи, тоест до 5 милиона първите, са на същото ниво в Европа както в Съединените щати. Това показва, че имаме динамични местни иновационни екосистеми. Помежду си в Европа не са свързани."

Сред плановете са и обучение, и привличане на 1 милион таланти в рамките на програмата „Таланти в областта на дълбоките технологии“. Това ще става чрез стажантска програма, за да могат иновативните компании да намират по-бързо таланти с нужните умения. Специален инструмент ще подпомага държавите-членки при прилагането на мерки в областта на иновациите.

Председателят на БАН академик Юлиан Ревалски вижда позитивите от подобни инструменти за подкрепа на иновациите. Особено за хората от академичните среди.

"Довеждането на едно такова изследване някъде до пета, шеста степен за технологична способност, учените са способни да го направят сами. Там, където е необходимо да се подпомогне този процес за прототипиране и валидиране, там са инструментите, които съществуват и в Европа. Повечето фирми, които в България се интересуват от иновации, са малките и средните предприятия. Но те нямат финансов ресурс, за да могат да инвестират в прототипиране, което си е рисково. В това отношението много разчитаме да се разработи подходящи инструменти, защото средства ще. Никак няма да са малко, за да може този процес да се ускори."

Академик Юлиан Ревалски отчита, че дори и с незадоволителни резултати, малкият бизнес има интерес към иновациите. От стотина разработки 10 се представят всяка година на бизнеса. „А той има интерес за сътрудничество“, казва председателят на БАН. Тази година даже имало за втори път в разширен формат среща. И фирми от зърнения, фармацевтичния, авто-мото сектора вече са се свързали с учени. „Европа има учените на своя страна и това я отличава от другите пазари.“. Това казва и Сол Клайн. Той е основател на една от най-дълго работещите компании за рискови капитали в Европа, член е и на британския съвет за дигитална икономика.

"Еврокомисарят спомена за серията от инициативи. Сега сме във фазата, в която има повече капитал, има повече талантливи хора, повече предприемачи. Те са в основата на модела на развитие на предприемачеството, познат ни от Силиконовата долина. И ако това е господстващият в следващите 20 до 50 години модел в глобален мащаб, то новите модели на инвестирането в стартъпи, които са на 4 часа пътуване с влас от Париж, Брюксел, Амстердам вече дават ефект. И са третите по ред най-добри екосистеми в света по създаването на фирми-еднорози или такива, които ще станат еднорози. И специалният източник на подобна екосистема, който го нямат в САЩ и не дотам в Китай, е този стълб на университетите. Началните проучвания, в които Европа има качества. И ако вярваме в това, а ние вярваме в това, че иновациите и регулациите трябва да вървят ръка за ръка, особено щом става въпрос за критична за обществото тема като жилища, енергийни източници, образование, достъп до лекар, хранителни доставки…е добре да имате подкрепата на правителство."