Може ли подкрепата на Запада за Украйна да определи хода на войната

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Шест месеца след началото на руската инвазия в Украйна, военният конфликт продължава да засяга ключови сфери от живота на Европа. На фона на енергийната несигурност преди предстоящата зима и поредицата от непредвидими обстоятелства - все по-важен става въпросът „Може ли подкрепата на Запада за Украйна да определи хода на войната“? 

Именно този въпрос се разглежда в материал на Léa Marchal, публувана в Euranet Plus News Agency 

След като руските сили продължават да бомбардират украински градове и Русия вече контролира 20% от територията на Украйна и води стремителни сражения, за да овладява нови градове, украинците от своя страна отчаяно се нуждаят от оръжия, за да оказват съпротива и да отблъскват атаките. 

Президентът на Украйна Володимир Зеленски отправи такова послание към съюзниците в НАТО по време на срещата на върха в Мадрид в края на юни. 

Там участниците се ангажираха само да осигурят допълнително оборудване. Сега от отделните страни членки зависи конкретизирането на тази подкрепа. 

Франция например обяви, че ще прати допълнителни военни материали на Киев. На срещата на върха президентът Еманюел Макрон описа подробно подкрепата и напомни ангажимента на съюзниците от НАТО. 

Еманюел Макрон: "Съюзниците се изправят пред своите отговорности, както казах в Киев на президента Зеленски: Франция много бързо ще достави оборудването, от което Украйна се нуждае. По-специално шест допълнителни оръдия „Цезар“ и голямо количество бронирани превозни средства, с които да се защити от бруталната агресия на Русия. Войната е тежка, както ни напомни президентът Зеленски, който говори на срещата на върха. Ето защо нашият дълг е да го подкрепяме. Някои от нас настояха за това да подсилим възможно най-бързо доставките на оръжия и боеприпаси, необходими за украинската съпротива и възвръщането на територии." 

Но по време на своето обръщение към западните лидери, събрани в Мадрид, Зеленски каза, че такава помощ няма да е достатъчна, като призова да бъдат изпратени и модерни системи за противоракетна и противовъздушна отбрана. 

В Европейския съюз някои започват да мислят, че може да се направи повече по отношение на материалната подкрепа за Украйна. 

Един от тях е Густав Гресел, старши политически сътрудник в офиса в Берлин на Европейския съвет за външни отношения. Според него сегашната подкрепа държи Украйна във войната, но е недостатъчна, за да може страната да започне големи контраофанзиви. Някои съюзници биха могли да направят повече, казва той:  

"Германското правителство, например, не успя да направи нищо с 60-те бронирани машини M130. Това бяха бивши превозни средства за артилерийско наблюдение, използвани от Бундесвера. Те вече не се използват в армията, но на никого не му идва идеята да ги достави на Украйна, въпреки че и холандците и американците доставят подобни превозни средства. Понякога наистина се чудя какво се случва тук? Каква е перспективата? Наистина ли искаме да кажем с действията си, че Украйна трябва да спечели войната? Имам съмнения, поне по отношение на западноевропейците, които наистина имат предвид това."

Мненията на западните лидери обаче са различни. Повечето западни страни в момента нямат капацитет да осигурят бързи доставки, тъй като темповете на производство на част от оборудването и превозните средства не позволяват бързи доставки, обяснява Густав Гресел. Има обаче геополитическа причина да не се изпращат твърде много тежки оръжия: страхът от ескалация с Русия. 

Гресел: "По отношение на бойните машини на пехотата и основните бойни танкове, Германия твърди, че има подобна политика на НАТО да не ги доставя. Това обаче не е политика на НАТО, а на самата Германия и в която Шолц убеди Макрон. Италианците го виждат по подобен начин, а пък испанците смятат друго." 

Това се прави от страх, че Русия може да ескалира ситуацията и да разшири ядрените си оръжия. Този страх е напълно идиотски и неоснователен и не почива върху нищо. Но Путин изглежда е отправил заплахата в един от телефонните разговори или с Шолц, или с Макрон, така че те вярват в това. Изглежда, че заради отправените ядрени заплахи руснаците може да диктуват какво да се доставя и какво не, което само по себе си е опасен знак. 

На дипломатическата сцена някои европейски страни опитват да посредничат между Путин и Зеленски. Такъв е случаят с Еманюел Макрон, който обаче беше критикуван от други лидери на ЕС, особено на Изток. За Густав Гресел нито Макрон, нито Шолц са правилните хора, които да говорят с Путин за прекратяване на тази война:

"Зависи от украинците кога и при какви условия да приемат мира. Те са тези, които се бият, не ние. Някои от опитите на Макрон да се вмъкне не помагат. Ако трябва да го кажа учтиво - това са меко казано заблуди. Да вярваш, че европейците могат да принудят или убедят Путин да започне преговори в определен момент, а чистя илюзия и ние ставаме за присмех, като се опитваме да го направим". 

Тридневната среща на върха в Испания показа, че западните лидери могат да запретнат ръкави, за да застанат зад подложения на агресия свой съсед, пише в заключението на материала си Лея Маршал за Euranet Plus News Agency



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!