Космически амбиции: Две нови инициативи на Европейската комисия

Космическите програми на Европейския съюз и новите инициативи

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Амбициите за запазване на водещото място на Европа в изследването и използването на космоса и по-нататъшно развитие на космическите технологии и комуникации бяха потвърдени с две нови инициативи на Европейската комисия - за Сигурността на комуникационните връзки през космоса и Управление на космическия трафик. Целта е да бъдат подобрени достъпът до високоскоростен интернет, защитата на критичната инфрастурктура и управлението на кризи.

Космическите технологии са от съществено значение за редица дейности във всекидневието ни и имат важен принос за цифровото, по-зелено и устойчиво бъдеще на планетата. Еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон подчерта:

"Европа е основен играч и световна сила в Космоса. Европейските разходи за космически проекти възлизат на над 10 милиарда евро годишно. Въпреки че това е по-малко от половината от разходите за Космоса на Съединените щати, ние сме втората космическа сила в света и смятаме да запазим доброто си място."

Бретон отбеляза, че Европейският съюз финансира с повече от 15 милиарда евро глобалната навигационна система "Галилео" и програмата "Коперник" за наблюдение на земната повърхност и добави:

"Но трябва да продължим напред. Предлагаме трета европейска архитектура за спътникова свързаност в ниска орбита между 400 и 500 километра с разполагане на около 100 малки сателита. Тя трябва да осигури по-добра комуникационна свързаност за европейския континент. Вече разполагаме със система от спътници на средна височина и такива в геостационарна орбита на височина 36 хиляди километра. И трите системи ще трябва да работят във взаимодействие."

Все по-трудно става запазването на слотове в орбита, все повече радиочестоти се използват, увеличава се задръстването с различни обекти и натрупването на космически отпадъци. В орбита вече има над 10 500 европейски спътници, а още 20 хиляди ще бъдат изведени до 10 години.

Германският астронавт от Европейската космическа агенция Матиас Маурер разказа за случаи, в които се налага да бъде променяна траекторията на Международната космическа станция, за да се избегне сблъсък с реещи се опасни отпадъци и посочи:

"Темата е много важна, не само заради опасността за Международната космическа станция, но и за всички сателити, с които разполагаме. Смятам, че съвременното общество вече не може да функционира без цялата сателитна информация. Трябва да вземем мерки, за да предотвратим натрупването на космически боклук, като премахнем големите отломки от космическото пространство и ограничим образуването на нови отпадъци."

Маурер обясни, че вече се усеща нуждата от ясни правила за използването на космическите обекти:

"Важно е също да имаме Управление на космическия трафик, така както е при въздушния. За самолетните полети има ясни маршрути и хора, които съблюдават те да бъдат спазвани. В Космоса не е така. Трябват политически действия в този смисъл, а Европа може да изиграе важна роля."

Урсула фон дер Лайен и Матиас Маурер

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен прие с охота подадената ръкавица, коментирайки подготвената стратегия:

"Трябва да осигурим ефективно управление на космическия трафик, подобно на това при самолетните полети или движението по пътищата. Да преценим какви общи правила за Космоса са необходими. Както и да убедим нашите партньори по света, че искаме да решаваме този въпрос заедно. Очевидно Космосът ще ни създава доста работа."

Космическата програма на Европейския съюз вече осигурява важни данни и услуги в различни области - транспорта, земеделието, реакцията на кризи и борбата срещу климатичните промени. Но европейската политика по отношение на Космоса трябва да се променя и приспособява с оглед новите предизвикателства и силната международна конкуренция.