Мигрантите в Полша, Латвия и Литва - трябва ли нова политика за предоставяне на убежище в ЕС?

Причината - предложение от началото на месеца за промяна на правилата за срок от половин година за предоставяне на убежище, връщане и приемане на границите на ЕС с Беларус.

„Член 78, Параграф 3 е правно основание за справяне с такава извънредна ситуация, при която имаме внезапен приток на граждани от трети държави. Нашето предложение включва мерки, приложими само за ограничен период от време - шест месеца, които да гарантират, че Латвия, Литва и Полша ще имат необходимата гъвкавост по отношение на процедурите, прилагани по външните граници, в пълно съответствие с Договорите и зачитането на основните човешки права“, обясни заместник-председателят на ЕК Маргаритис Схинас, а Анже Логар - министър на външните работи на Словения - страната-председател на Съвета на ЕС до края на годината, уточни:
„Тези временни мерки, основани на Член 78, Параграф 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз, имат за цел да предоставят на държавите-членки незабавна подкрепа и свобода на действие“.

Чрез мерките властите ще имат повече време да регистрират молбата на дадено лице за международна закрила, а процедурите за връщане ще бъдат по-бързи.

„Представените спешните мерки по Член 78, Параграф 3 изобщо не са насочени към Беларус. Не се предлага и никаква конкретна помощ на съответните държави-членки. Вместо това са необходими спешни мерки за противодействие на хуманитарната криза, за гарантиране на свободата на печата в граничните региони и за спасяване на човешки животи. Като цяло, тези предложения на Комисията не са нито подходящи, нито пропорционални“, възрази по време на дебата германският евродепутат от Прогресивният алианс на социалистите и демократите Биргит Зипел, а нидерландският й колега от Зелените  Тинек Стрик изтъкна:
„Това лято правителствата на Полша и Литва промениха законите си, за да позволят на граничарите да изтласкват хора назад, а Комисията запази пълно мълчание. И вместо да принуди страните да променят закона, сега предлага да узакони тези отблъсквания!“

„Няколко съществени неща трябва да бъдат добавени - да се разреши влизането на хора, блокирани между двете граници, както и да се поиска от държавите да приемат помощ от агенции, като Фронтекс и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището“, добави френският евродепутат от "Обнови Европа" Фабиен Келър, а датският й колега от "Идентичност и демокрация" Питър Кофод призова:
„Затворете външните граници с огради и стени! При последния ни дебат, Вие имахте дързостта да кажете, че с мои колеги сме освободили вълна от омраза. Но единствената вълна, която беше освободена беше от ЕС - по външните ни граници!“

„Част от критиките, които получихме, са напълно неоправдани и дори противоречиви. Г-н Кофод и приятелите му ни обвиниха, че по същество пускаме всички да влязат, а от другата страна сме обвинени, че легализираме отхвърлянето на хора и държим всички навън. Очевидно тези две неща не могат да се случат едновременно“, коментира още Маргаритис Схинас след дебата, по време на който евродепутате поставиха под въпрос и избора на правната рамка, използвана за промяна на правилата, тъй като тя заобикаля Парламента като съзаконодател, като му предоставя само консултативна роля.