Зеленият пакт ще бъде финансиран с 1,3 трилиона евро

Целта на Европейския зелен пакт е да помогне на всеки европейски гражданин да направи „стъпка“ напред към намаляването на своя въглероден отпечатък. Европейската комисия вече прие набор от предложения, чиято цел е политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката, транспорта и данъчното облагане да бъдат пригодени към целта за намаляване на нетните емисии на парникови газове. Това стана ясно по време на онлайн семинар на Европейската комисия, посветен на Зелената сделка. В хода на дискусията Тим Макфий, говорител на Еврокомисията по въпросите на енергетиката и климата, който съобщи:

„Зеленият пакт не е свързан само с политиката за климата, но и с икономиката, качеството на живот, здравеопазването и много други сфери от съществуването на гражданите в ЕС. Целта на така наречената зелена сделка е въглеродните емисии да бъдат намалени с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Постигането на подобно намаление на емисиите през следващото десетилетие е от решаващо значение за превръщането на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент в света до 2050 г.“

В дискусията участва и Иво Шмид - заместник директор в Главна дирекция „Енергетика“, който подчерта:

„Финансирането е в размер на 1,3 трилиона евро. Това е огромна сума, която обаче трябва да бъде инвестирана интелигентно, в нов тип икономика“, в същото време няма как да не се признае, че този пакт ще има сериозно отражение върху икономиките на държавите в ЕС. Особено силно той ще се отрази на българската икономика, особено като се има предвид, че България е най-въглеродно интензивната държава-членка на Евросъюза.“

Иво Шмид акцентира върху това, че икономическият модел в света през последните 200 години се базира на изкопаемите горива и че сега трябва да преминем към нов източник на енергия. Това са възобновяемите източници. Това обаче няма да стане веднага, а ще се случи постепенно.

Отражението на Зелената сделка върху българската икономика ще е значително, особено като се има предвид, че България е най-въглеродно интензивната държава-членка на ЕС. Това съобщи служебният министър-председател Стефан Янев.

"Страната ни е сред най-засегнатите от прехода към въглеродна неутралност поради зависимостта си от изкопаеми горива. Трябва да сме наясно обаче, че прехода може да е успешен само, ако е плавен и справедлив", каза премиерът.

Програмата „Хоризонт Европа“ също дава възможности за плавен и интелигентен преход към зелена енергия, съобщи българският еврокомисар Мария Габриел: