Европейска демокрация 2.0 в действие

Намаляваща избирателна активност и ръст на евроскептицизма, спад на гражданското доверие в институциите и нарастваща пропаст между представлявани и представляващи. Все обективни обществено-политически тенденции, които белязаха развитието на ЕС през последните десетилетия. Едни нарекоха това криза на легитимността, други - демократичен дефицит, а трети се заеха да демократизират демокрацията. При това в условията на нарастващ популизъм, външна и вътрешна миграция и не на последно място ковид пандемия. Иначе казано да използват инерцията отдолу нагоре на споделени идеи, опит и дори недоволство в живота на обикновените европейски граждани. Така преди 20 години се появи Бялата книга, последвана от  Европейската гражданска инициатива, правото на петиция, обществени консултации и референдуми. Всички те в опит гражданите да бъдат включени във взимането на решения, които засягат непосредствения им живот. Така се появи Конференцията за бъдещето на Европа. Родена във времето на социалните мрежи, онлайн платформи и споделени уеб пространства за идеи, конференцията се опитва да канализира съществуващата обществена енергия по нов начин като използва активността на младите хора, за да направи възможна демокрация 2.0.

Според комисаря по демокрация и демография Дубравка Шуица, която е съпредседател на изпълнителния съвет, с помощта на гражданите ще бъдат установени пропуските и поправени грешките на политиците. А това означава, че хората ще бъдат овластени с право, отговорност и ангажираност към процеса. Към ползите от т.нар. партисипативна демокрация Дубравка Шуица добави още една – укрепване на политическата култура отдолу нагоре.

"Демокрацията на участието е иновативно упражнение, с което гражданите могат да ни помогнат много, за това искаме да вземем под внимание техните идеи и проблеми при изготвянето на нашите европейски политики. По този начин ще направим европейските граждани част от общия механизъм."

Не липсват обаче и скептици, според които това е имитация на демокрация със символичен характер, тъй като  гражданите ще бъдат чути, но не е сигурно дали мненията им ще бъдат взети в действителност под внимание. Така на практика цялата власт остава в ръцете на политиците, които държат контрола и институционализират решенията. Сред българските участници в обсъжданията преобладават оптимистите, за които това е уникален шанс да се повлияе на процесите в ЕС и то що се отнася до конкретни измерения на ежедневния живот.

Със сигурност предстои да видим дали институции и граждани ще родят една нова синергия, а идеите от тази година ще се превърнат в действия през следващата. А дотогава имате шанс да споделите и вашата идея, проблем или разбиране за живота в ЕС на общата онлайн платформа futureu.europa.eu.