Започна дебатът за минималните работни заплати в ЕС

Европейският парламент разглежда предложение, чиято цел е да гарантира, че минималните работни заплати в ЕС ще осигурят достоен начин на живот. Около 70% от работещите на минимална заплата в ЕС са заявили, че имат проблеми с посрещането на разходите. Дебатът тепърва започва и няма да е лек. Евродепутатът Хатидже Алиева - Вели: 

"По последни данни на Евростат около 12% или повече от всеки десети работещ трудно посреща разходите си и не може да си позволи неща от първа необходимост като този процент нараства през последните 10 години. Виждаме феномена работещи бедни т.е. заплащането, което получават, не може да осигури минимални условия на жизнен стандарт."

Темата за минималните работни заплати е много важна и от гледна точка на икономическото сближаване между държавите от Европейския съюз. Предложението, по което започва дебат в ЕП обаче, няма да изземе функциите на държавите при определяне на минималното заплащане. Атидже Алиева:

"Самата директива като предложение не цели въвеждането на единна минимална работна заплата, по-скоро предложението, по което работим в Европейския парламент, е да има ясни критерии за определяне на минималните работни заплати, да има ясна методика за актуализирането и, не на последно място, да има силно участие на социалните партньори, защото, освен че в България минималната работна заплата е най-ниска в ЕС - 312 евро, в България е много слабо застъпено колективното договаряне. Виждаме страни като Дания, Швеция, Италия, там, където е силно застъпено колективното договаряне, имат минимални заплати доста по-високи за съюза. Така че идеята е това увеличение да стане балансирано и в диалог със социалните партньори като се отчита социалната система, стандарта на живот, икономическата ситуация, защото едно просто механично увеличение на минималната работна заплата може да влоши икономическата ситуация. Ако стане по естествен начин, би трябвало да се подобри икономическата ситуация и жизненият стандарт на работещите."

Минималната работна заплата е само една от мерките за преодоляване на феномена работещи бедни, не е панацея, подчертава Алиева. Заради ковид кризата освен увеличение на хората, които са в риск от бедност, се отчита и намаление на заплатите на европейско ниво. Оснавната загуба на доходи е поради намалено работно време или загуба на работно място.