Приоритетите на трансграничното сътрудничество между България и Гърция

Зоната, в която се развива дейността на Съвместния секретариат на европейската програма  Interreg Гърция – България са Северна Гърция и южна България, и по-конкретно от гръцка страна областите Еврос, Кавала, Ксанти, Родопи, Драма, Солун и Серес, а от българска Благоевград, Смолян, Кърджали и Хасково. Трансграничното сътрудничество между България и Гърция съвпада с европейската програма за Европейско териториално сътрудничество (European Territorial Cooperation – ETC) и обхваща територия от над 40 000 кв. клм. и 2 700 000 жители.

Свързахме се с Димитриос Папатанасиу, координатор на Съвместния секретариат, за да разберем какви са приоритетите на Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Гърция, и доколко дейността на институцията, която той ръководи, която е подчинена на гръцкото Министерство за развитие и инвестиции, и изпълнява кохезионната политика на ЕС, се е повлияла от пандемията на Covid-19.

„Пандемията, както я преживяваме всички в световен мащаб, влияе на личния и на професионалния ни живот – каза той. – Трудно ни е и трябва непрекъснато да се адаптираме към новите мерки, бидейки последователни спрямо задълженията си и реализирайки целите си, като същевременно уважаваме протоколите на Министерствата по здравеопазване на всяка страна и насоките на ЕС. Ние така или иначе в голяма степен наблюдаваме процесите по осъществяване на проектите, които финансираме от разстояние и общуваме с Европейската комисия, с властите в България (пр. с Министерство на регионалното развитие и благоустройството) и с изпълнителите чрез видеоконференции. 

Но от март 2020 ни се наложи да се адаптираме към съвсем нови условия на живот и работа, за да можем да защитим нашето здраве, но и това на другите. За жалост някои от сътрудниците ни починаха, други се разболяха и отсъстваха, това ни се отрази психологически, но и затрудни практическата ни дейност. Тя включва финансирането на над 100 проекта, които развиват конкурентноспособността, иновациите и транспортните коридори, защитават околната страна и културното наследство, и спомагат за социалната интеграция, и подобряването на здравеопазването. Особено внимание обръщаме на проектите, които предпазват от наводнения, и тези за изграждането на новия граничен пункт между България и Гърция „Ксанти-Рудозем“. В раздела предприемачество за първи път бяха финансирани частни проекти, като става дума за фирми от двете страни на границата, избрани на конкурсен принцип. Най-важният ни приоритет е проектите да бъдат изпълнени в срок и в рамките на отпуснатите бюджети, както и да се подготвим да предложим новия програмен период 2021-2027 г. За нас е важно също да организираме събития, на които да представяме резултатите от дейността си на широката публика, но покрай пандемията тази дейност основно премина в интернет.“

​Миналата година програмата Interreg стана на 30 години. Попитахме господин Папатанасиу, по кой начин Секретариатът ще отпразнува отложената заради пандемията годишнина.

„За навършването на 25-те години на програмата направихме един голям празник, каза той. И тогава един от нашите проекти беше избран като най-хубав и емблематичен за тогавашния програмен период. Искахме и миналата година да се представим по сходен начин,
но събитията се отложиха, а ситуацията е динамична и непредсказуема, така че ни е трудно да планираме големи неща. Все пак, ако тази година се проведе Международното изложение в Солун ще участваме както и се надяваме за Деня на Европейското Сътрудничество, на 21 септември, да организираме, както правим обикновено, надбягвания или кръводарявания, с участието на граждани на двете страни или с паралелни събития от двете страни на границата“.

Интервюто с Димитриос Папатанасиу, координатор на Съвместния секретариат на европейската програма Interreg Гърция – България, можете да чуете от звуковия файл.