Европейските лидери чертаят визията за бъдещето на селските райони


Бъдещата политика на ЕС за развитие на селските райони трябва да бъде по-амбициозна и да съдържа конкретна рамка, която ще бъде наблюдавана и оценявана. Около това становище се обединиха членовете на Комисията за природните ресурси в Европейския комитет на регионите и техните колеги от Комисията по земеделие на Парламента при обсъждането на дългосрочната визия на политиката за развитие на селските райони. И двете институции са силно загрижени от значителното намаляване на европейския бюджет, предназначен за развитие на селските райони. 

Регионите са много фрагментирани, има неравнопоставеност между отделните страни, донякъде различията се намаляват вследствие на кохезионната политика, но разликата между регионите остава. Има възможност да действаме по различни фондове и да подпомогнем развитието на селските райони, защото ако регионите не разполагат с достатъчно ресурси за свои собствени политики, няма да бъдат постигнати очакваните резултати, посочи Улрика Ландрегрен (Югоизточна Европа / Обнови Европа) председател на Комисията за природни ресурси на Европейския комитет на регионите: 

"Въпреки допълнителните 7,5 милиарда евро от Плана за възстановяване за развитие на селските райони, общият бюджет за развитие на селските райони ще намалее с почти 8%, в сравнение с програмния период 2014-2020 г. Затова е много важно да постигнем повече с по-малко средства. В резултат на това трябва да увеличим максимално ефективността на тези ограничени бюджетни  ресурси, които ангажират регионите отблизо. Ако европейските политики не се основават на регионите, ако не предоставят на тези области достатъчно ресурси за разработване на собствени политики и експерименти, тогава няма да постигнем резултатите, които очакваме."

На 22 юли 2020 г. Европейската комисия публикува пътна карта, относно дългосрочната визия за селските райони. . Признава се, че регионалните и местните органи са ключови участници при преодоляването на предизвикателствата, пред които е изправена Европа, като изменението на климата или социалните и икономическите предизвикателства. 

Основните проблеми, пред които са изправени селските райони, са неадекватност на обществените услуги, лоши транспортни връзки и достъп до здравни инфраструктури, липса на интернет и образователни услуги, както и липсата на подкрепа за младите хора, които се занимават със земеделие. 

Трябват ни специфична политика, реални промени и дългосрочна визия, подчерта и докладчикът по становището относно „Стратегията на ЕС за възраждане на селските райони“  Енда Стенсън,(Ирландия/EA): 

"Настоящата пандемия много ограничава развитието на селските региони. Това се чувства навсякъде в ЕС. Намалява селскостопанската продукция от селата и малките градове, засегнати са хотелите и ресторантите в провинцията- там населението е много по-уязвимо в  условията на пандемия. Не ни трябват повече декларации. Селските райони се нуждаят от специфична политика и реални промени. Искаме дългосрочна визия за селските райони, която да бъде приложена на практика. Необходими са интегрирани политики, които да дадат възможност на селските райони да се развиват и да преодолеят всички предзизвикателства, с които се сблъскавт- намаляването на населението, климатичните промени, дигитализацията и едно устойчиво развитие и мобилност. .. Необходимо е и  опростяване, координиране и хармонизиране на достъпа до европейско финансиране за развитие на селските райони. "

Според Стенсън, за териториалното сближаване и равновесието между градовете и селските райони е важно всички европейски политики и ресурси да гарантират, че се спазват някои основни принципи, а именно: еднакъв стандарт на живот за селските и градските райони; равни права за всички, независимо дали живеят в градовете или в селските райони; равенство в средствата и практиките за всички като се използват обмен и споделени компетенции, за да се компенсират специфичните нужди на селските територии. 

Ковид пандемията задълбочи различията между селски и градски райони в държавите-членки, особено в здравния и социалния сектор, посочи и българският евродепутат Атидже Алиева Вели. Тя акцентира върху необходимостта от получаване на качествени услуги и в малките общини: 

"Визията и политиките трябва да отговарят на различните нужди на селските региони и да бъдат обезпечени с адекватен финансов ресурс. Гражданите на ЕС, които живеят в тези региони, очакват да получават качествени публични услуги, да имат добра инфраструктура, да имат достоен живот, както и добри възможности в контекста на Зелената сделка и дигитализацията. Затова е толкова важно да работим заедно, за да има успех политиката на селските райони."

Селските и междинните райони представляват 88 % от територията на ЕС, в тях живеят 55 % от населението, произвеждат се 43 % от брутната добавена стойност и се намират 56 % от работните места. Нарастващото разделение между селските и градските райони представлява явна заплаха за сближаването на ЕС. Затова и 33% от гражданите на ЕС искат по-голямо влияние на регионите и градовете в политиката на ЕС за земеделие и развитие на селските райони. 

Дебатът за бъдещето на селските райони ще очертае визията за развитието им до 2040 г. и ще обхване предизвикателствата, пред които те са изправени, като демографските промени, цифровото разделение, ниските равнища на доходите и ограничения достъп до услуги. До средата на 2021 година Европейската комисия ще подготви съобщение, което трябва да бъде последвано от законодателни промени. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!