Английският език е все още ключов за работата на един евродепутат в Европейския парламент



Английският език все още доминира в Европейския парламент, най-вече заради депутатите, които нямат езикови умения. Многоезичието е залегнало в европейските договори, които признават всички официални 24 държавни езици. ЕП е единствената институция в света, която е възприела този т.нар. подход  на „интегрално многоезичие“. За разлика например от Индия, където 22 езика са конституционно признати, но парламентът работи само на два официални езика: хинди и английски.

Често срещано след присъединяването на новите държави-членки е  просто двуезичието на национален език плюс английски, като lingua franca, или „Globish“, като функционален език.

Владеенето на английски е задължително в политическите преговори, обясни Anne Sander, преизбрана депутатка от (ЕНП, Франция):  „Преводът не е достатъчен, защото в края на всички преговори по законодателството, когато обсъждате компромисите, винаги имате писмен вид на английски. Никога няма френска версия. За да можете да четете и напредвате в преговорите, е абсолютно необходим английския "

Когато обаче е правила списъка на кандидатите за ЕП нейната партия („Les Républicains“) не  се е съобразявала с това кандидатите да говорят на няколко езика, или дори и само на английски език, признава Сандер. Тя мисли, че липсата на свободно владеене на английски може да възпрепятства един евродепутат да придвижи политически проект.

Въпреки многоезичието, да се говори само на майчиния си език няма да е достатъчно за общуване в Европейския парламент.

Според Ерик Морис, ръководител фондацията Робер Шуман в Брюксел, този обеднял, функционален английски език, който се превърна в общ език, не може да предаде точно политическите нюанси. "Това е малко технократичен и изкуствен език. Ако един евродепутат говори на няколко езика, означава, ще може да разбере повече нюансите, защото когато знаете чужд език, знаете повече и за страната, манталитета и можете по-лесно да разберете социалния и обществен контекст, в който работят кобегите ви от другата страна член на ЕС."

Според Пол Бътчър, политически анализатор в Центъра за европейска политика, трябва да се мисли повече за възможността за транснационални избирателни райони в бъдеще.

Ако обаче избирателните райони надхвърлят националните граници, тези езикови умения веднага ще се възприемат като политическо предимство. Това е причината, поради която  Бътчър препоръчва транснационални избирателни списъци. "Чужд език не е необходим, когато се провеждат кампании в собствените страни,  но за кампании като тази на Шпиценкандидатите (Spitzenkandidat), или ако имаше транснационални списъци това ще бъде все по-важно."

Идеята за транснационални списъци беше отхвърлена засега. Но  в бъдеще  да говориш няколко езика ще бъде огромно предимство.

Автоматизацията на превода също може да съживи многоезичието в Европейския парламент, казва корсиканският, зелен и регионалистки евродепутат Франсоа Алфонси, който се надява, че така ще се обхванат регионалните езици. "Защото проблемът с превода в Европа е, че той не е само език на държавата. Има и езици като каталонски, като баски, които се говорят от милиони хора и следователно имат голямо място в концерта на европейските езици, поне толкова, колкото и малтийски или люксембургски."





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!