Eвропейската политика за убежищата - все по-неотложен проблем за ЕС

Репортаж на Георги Марков

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Съветът на Европейския съюз да преодолее възможно най-скоро застоя по отношение на политиката на даване на убежище на бежанци на територията на съюза. За това призоваха евродепутати и поискаха страните-членки да поемат отговорността си по отношение на бежанската криза. Те се обявиха и за засилване на работата по т.нар. „Дъблински регламент”, който урежда механизмите за получаване на международна закрила. Сега действащите му разпоредби поставят пред трудности Италия и Гърция - страни, в които основно пристигат мигрантите, защото според настоящите правила убежище трябва да бъде поискано в държавата, в която бежанците са пристигнали най-напред. Според еврокомисаря, отговарящ за вътрешните работи и миграцията Димитрис Аврамопулос към настоящия момент в Европа има значителен спад на хората, търсещи убежище. Въпреки това намиране на решение на проблема и то скоро е наложително, смята Аврамопулос и изрази очакване това да се случи в рамките на започналото в началото на тази година румънско председателство на Съвета на Европейския съюз. На подобна позиция застана и евродепутатът от Европейската народна партия Емил Радев :

Начинът по който можем да се справим с каквито и да е бежански или мигрантски кризи е чрез завършване на реформата за убежище, така че да е ясно кой е отговорен за кандидатите за убежище, кой разглежда молбите им и как точно се прави разликата между кандидати за убежище и икономически имигранти. Важното е тази реформа да премахне бремето от граничните държави на първо влизане - Малта, Италия и Гърция и дори България и да гарантира, че всички държави-членки на съюза, независмо от географското им разположение поемат своята отговорност.

Извеждането на дневен ред на темата за реформата на политиката на ЕС в областта на убежището и миграцията, съвпадна и с притесненията на експерти, че приетия неотдавна от ООН - Глобален пакт за миграцията, подкрепен от над 160 страни, няма да може да бъде приложен в част от страните-членки на Европейския съюз, заради разногласия от политически и обществен характер на национално ниво по темата. Едно от притесненията е неуредения статут на мигрантите, но за това има много обяснения, смята Мишел Ле Вой - директор на Платформата за международно сътрудничество по мигранти без документи. Тя е на мнение, че разногласията по темата в страните, в които те съществуват, трябва да се преодолеят от властите:

Правителствата трябва да разработят национални планове за действие и за да направят това трябва да търсят обществена подкрепа и такава на хора на изкуството, синдикатите, на гражданското общество и местните власти.

По данни на Международната организация по миграция в света има 258 милиона мигранти. Само една трета от тях в момента се намират на територията на Европа. За съжаление миграцията и през 2019 към различни части на света ще продължи, прогнозира генералният директор на Международната организация по миграцията Антонио Виторино и обясни причините:

Природните бедствия, климатичните промени, епидемиите войната, демографията и икономическите зависимости ще влияят на това все повече хора да търсят по-добър живот, извън родните си страни , казва Антонио Виторино.