На прага на първото Румънско европредседателство: предизвикателства и приоритети

От 1 януари Румъния поема за първи път председателството на Съвета на Европейския съюз в рамките на следващото трио с Финландия и Хърватия, изправена пред сложна вътрешно-политическа ситуация и редица нерешени въпроси пред бъдещето на европейския проект.

В идните 6 месеца Букурещ ще бъде нагърбен с форсирането на редица ключови задачи преди изборите за Европейски парламент през май, както и с финализирането на процеса на излизане на Великобритания от ЕС. Предстоящите месеци ще бъдат белязани и от преговорите за многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. Председателството на Румъния ще бъде ангажирано и с прехода на институционално равнище на ЕС - към състава на следващата Комисия и Парламент, както и с финала на дебата за бъдещето на Европа, който ще приключи с срещата на върха на Деня на Европа на 9 май в Сибиу.

В началото на декември в Брюксел председателят на ЕК Жан-Клон Юнкер и премиерът Виорика Дънчила проведоха общо заседание на еврокомисията и румънското правителство за готовността за европредседателството, на което не бяха подминати опасенията, че Румъния ще ръководи Съвета след най-острия за 10-те години мониторингов доклад и нестихващи критики за неспазване на върховенството на закона и отслабена борба с корупцията.

Заместник-председателят на Еврокомисията Франс Тимерманс: "За съжаление въпреки направените стъпки за прилагане на препоръките от януари 2017 година, развитието на събитията в Румъния от последните 12 месеца не само блокира процеса на реформи, но и дори представлява крачка назад по въпросите, по които бе постигнат напредък през последните 10 години. От съществено значение е Румъния да се върне към  борбата с корупцията и независима съдебна система".

В началото на януари в първата пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург приоритетите на Румънското председателство ще бъдат представени и в пленарната зала. Това ще се случи в контекста на събитията от ноември, когато евродепутатите остро разкритикуваха Румъния и поискаха антикорупционен мониторинг в целия ЕС.

Преди седмица пред румънските депутати в Букурещ Виорика Дънчила отхвърли критиките и изрази готовността на страната да поеме евролидерството. Тя  посочи, че в Румъния има сигурност, траен икономичеки разтеж и  стабилна демокрация и призова поемането на тази важна роля да не бъде политизирано: "Мотото на председателството на Румъния, ще бъде "Кохезия, обща европейска ценност". Всички действия, които ще извършим през следващите 6 месеца, ще бъде да подкрепим и консолидираме тази концепция за сближаване, която е в основата на цялата европейска архитектура. Трябва да сме в състояние да преодолеем подходите от типа: старите държави-членки спрямо новите държави-членки или Запада спрямо Изтока.  Става дума и за социално сближаване, което трябва да гарантира ползи, гаранции и равни възможности за всички европейски граждани. В Европейския съюз няма повече граждани от първа и от втора класа".

В ръцете на Румънското председателство ще бъде и задачата да мобилизира сила за затваряне на преговорите за обща политика по миграция и убежище, който остана нерешен и от Виена. Румъния смята, че има готовността да придвижи разговорите към консенсус, тъй като успешно е гарантирала сигурността на външните граници на Европейския съюз без официално да е част от Шенген.

Очакване, че Букурещ ще бъде част от Шенген-пространстовто изрази Жан-Клод Юнкер: " Остава намерението ми Румъния да бъде приета в Шенген. В последния доклад обърнахме вниманието на румънските власти към някои слабости и отбелзахме,че е необходима работа по подобряването на готовността за Шенген-пространството. Убеден съм, че това ще бъде направено. Бих искал да завърша мандата си на председател на ЕК с  Букурещ като част от Шенген".

Интеграцията на Западните Балкани, поставена като приоритет от Българското председателство, ще бъде продължена като водеща тема и от Букурещ, съобщи от София председателят на Комисията по външна политика на Сената на Румъния Кристиан-Сорин Думитреску, който настоя за пътна карта за страните-кандидатки с ясни срокове, но срещу реални реформи: