Европейската комисия ще продължи да изследва българското законодателство по повод петиция за нарушаване правата на клиентите на банките

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ивайло Илиев, Десислава Филипова и Светла Миланова внесоха петиции в Европейския парламент и бяха изслушани преди лятната ваканция от депутатите в Комисията по петиции относно предполагаемо нарушение на правата на потребителите при процедури за плащане, включително и във връзка със спор с българска банка, свързан с ипотечен заем. В едната петиция се твърди, че българските съдилища не прилагат правилно европейски регламенти.

Комисията вече е изпратила запитване, с което се иска информация за прилагането в българското право на процедурите във връзка с изпълнителното основание и заповедите за плащане. Вносителят смята, че Европейският съюз следва да започне да разглежда нарушенията на правото на ЕС от страна на българската съдебна система. В хода на обсъждането се включи българката Костадинка Кунева, избрана като евродепутат от Гърция, член на групата на обединената левица и северната зелена левица.

"Отговорът, който днес ще дадем, е много важен за доверието на европейските граждански към Европейския съюз и европейските институции, защото има хиляди българи, които са загубили имуществмото си без да бъдат уведомени чрез експресни продецури на принудителни вземания. Същевременно, техният кредит се е увеличил неимоверно, без да им се даде информация за това. Трябва да застанем на страната на българските граждани!"

Трите петиции бяха обявени за допустими, а Европейската комисия беще приканена да предостави сведения, обобщи евродепутатът Светослав Малинов, оказал активно съдействие на вносителите и подкрепил позицията им.

"Това беше един много лош ден за мен, като български евродепутат, защото, макар и да постигнахме успех, пълен, от гледна точка на признаване на петициите, всъщност става дума за два много тежки проблема, които всички признават. И двата проблема показват много слаби институции. Дебатът завърши с оценка от ЕК, че ще продължи да изследва българското занодателство, но на този етап, още преди да е завършила проверката, се виждат възможности за нечестно третиране, така да го кажем, на българските граждани. Беше отбелязано, че има проблем, затова и петицията остана отворена, за да бъде продължено изследването. В този смисъл, тези хора получиха някакво, поне морално, удовлетворение, че има лоша съдебна практика, насочена срещу тях. Това беше признато, макар и от ЕП, но оттук се започва, както се казва, възможността за съпротива. Очаквам да има по-ясна оценка на ЕК, но това, в което съм сигурен е, че вътре ще има някакъв вид препоръки към българското правителство."