Quo vadis, Europa?
Среща на върха на европейската радиомрежа Евранет+ с участието на Мишел Барние и депутати от четирите водещи парламентарни групи в ЕП
През май 2019 г. европейските граждани ще избираме следващия Европейски парламент. Този вот от сега е натоварен с историческата роля да определи бъдещето на ЕС. Миграция, тероризъм, сигурност, евроскептицизъм - това са част от предизвикателствата, пред които е изправен съюзът. А само месец преди вота съюзът вече ще бъде с една страна-членка по-малък. Въпреки, че тези теми касаят - косвено или пряко - всеки един от нас, избирателната активност в европейските избори традиционно е ниска. Четиримата евродепутати, с които Евранет+ разговаря в Брюксел, са единодушни: националните и европейските въпроси не са взаимоизключващи се, а взаимосвързани. Дейвид МакАлистър от Европейската народна партия смята, че болшинството граждани все още гласуват на национален принцип. „Ще отнеме още време докато успеем да формираме европейско обществено мнение, но от 2014 г. насам се наблюдава промяна - европейските въпроси стават все по-важни“, смята той. И допълва:
Знаете, че и без това вече не може да се направи ясно разграничение между европейските и националните политики - всичко е взаимносвързано, но процедурата за избор на председател на Европейската Комисия, например, ще бъде крайъгълен камък в усилията тези европейски избори да не бъдат просто сбор от 27 национални вота, а европейските граждани ясно да проумеят, че залогът е голям. Защото залогът наистина е голям в тези европейски избори следващата година. В следващия европейски парламент ни е нужно отново едно отговорно, стабилно мнозинство, за да може Европейската комисия да се справи с всички предизвикателства, пред които сме изправени.
Заимстваният от германската и австрийската избирателна система идея за един топ-кандидат за Председател на ЕК от всяка партия вероятно ще направи европейските избиратели по-съпричастни към вота догодина. Потенциален кандидат на ЕНП е сегашният главен преговарящ на евросъюза за Брекзит Мишел Барние. Дали е заинтересован, Барние не отрече напълно:
Ще продължа да участвам в европейския дебат на публични срещи, което правя редовно, включително и в този дебат с европейските радиостанции, който приветствам. Така че на този въпрос отговорът ми е: да, ще продължа да участвам в дебата на идеи. Но, що се отнася до личната ми ангажираност, отговорът ми отпреди няколко месеца си остава същият: получих изключително трудна и сложна мисия от 27-те държавни глави и правителства. Работя с Парламента, тази мисия е сериозна, много сериозна и много важна и аз съм изцяло вглъбен в нея.
Ернест Уртасун от групата на Зелените/Европейски свободен алианс смята идеята за един водещ кандидат на всяка партия за Председател на еврокомисията за важна. Но допълва: Има и другата страна на монетата, която намирам дори за още по-важна, и тя е, че трябва да политизираме дебата и трябва да обсъждаме въпроси, които са важни за ежедневието на гражданите. Не можем да имаме политически дебат по европейските дела, институции и процеси в много широк смисъл или по принцип. Трябва да дискутираме социалната Европа, безработицата, как - от европейска гледна точка - можем да превъзмогнем тези проблеми, смята евродепутатът на Зелените Ернест Уртасун.
Като слабост на евродепутатите словенката Таня Файон от Прогресивния алианс на социалистите и демократите отчита впечатлението, което депутатите оставят у хората - че водят политики при затворени врата. „Ние сме дискредитирани в очите на нашите съграждани и трябва да си върнем доверието им“, смята Файон.
Ние най-напред, или гражданите най-напред, ще обсъдим националните си въпроси - онова, което засяга ежедневието ни. Но е наша отговорността за това, как да направим избирателите съпричастни, как да комуникираме езика на европейските политики с обикновените граждани. Това е сериозно предизвикателство, защото често пъти този език е много абстрактен и много труден за разбиране, и твърде далечен за сърцата им.
"Трябва да стигнем до хората, и особено до младите“, подчерта в дебата на Евранет+ Лия Ни Риада от Ирландия, член на Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица. Става въпрос за това, как да комуникираме това послание по-ефективно, така че избирателите да разберат, че ние можем да предизвикаме промяна и можем да направим много, дори и като индивидуални евродепутати, да не говорим като част от по-голяма парламентарна група. Така че, аз смятам, че основната задача е да се опитаме да открием този диалог и да продължим дебата, подчерта Лиа Ни Риада. И отправи критика към евродепутатите в навечерието на европейските избори през май 2019 г.
Аз смятам, че всичките ни политики са местни, да не говорим за национални, така че трябва да се тръгне от съвсем местно равнище и какво засяга хората. Ние, като евродепутати, мисля, че живеем в балон и не може и да бъде другояче, защото ние сме в Брюксел толкова често, че човек наистина се откъсва от реалността. Ако не хвърлим мост над пропастта, оставаме от другата страна, далеч от реалността. Смятам, също така, че Брекзит доведе до драстична промяна в начина на мислене на хората, в Ирландия - със сигурност, по отношение на Европа.
Как ще се отрази Брекзит на европейците? На практика няма друга тема, която да доминира така отчетливо и категорично дебата за бъдещето на Европейския съюз. По-малко от година преди напускането на Великобритания детайлите на тази раздяла съвсем не са уточнени. Европейската радиомрежа Евранет+ покани Мишел Барние, главния преговарящ на Европейския съюз за оттеглянето на Обединеното кралство, за участие в годишния ни дебат.
Нека да сме наясно - Брекзит няма никаква добавена стойност и досега никой не е бил в състояние да ми даде доказателство, че от Брекзит има полза. Но има уроци, които трябва да научим. И това ще бъде задачата на държавните глави и на Европейския парламент да съставят един позитивен план и да дадат отговори на въпросите, категоричен е Мишел Барние. По думите му, две трети от точките в споразумението за развода на Обединеното кралство с ЕС са договорени. Отворен остава въпросът за бъдещите взаимоотношения между Лондон и Брюксел. Мишел Барние: Единственият безболезнен модел за бъдещето с Великобритания би бил „Норвегия Плюс“, като Норвегия е част от единния пазар, плюс митнически съюз. За всеки от другите модели имаме задължението да създадем и упражняваме контрол върху стоките, стандартите, нормите и правилата за произход.
Смята главният преговарящ на ЕС Мишел Барние пред Евранет+. С условия, които Великобритания трябва да изпълни, го допълва Ернест Уртасун от Зелените: Участието в единния европейски пазар би било добро решение за Обединеното кралство, но разбира се, то трябва да приеме четирите основни свободи, вноските в бюджета и решенията на Европейския съд. И тук, разбира се, много хора, които се застъпват за Брекзит, вероятно са се оказали в трудното положение да обяснят, че вероятно това, което казаха по време на кампанията си на референдума, вероятно е било неправилно. Но все пак мисля, че в края на краищата най-доброто решение е Великобритания да бъде член на единния пазар, но при определени условия. Не може да си избират черешките от тортата. Европа е много ясна в това отношение, подчертава Уртасун. А Дейвид МакАлистър от ЕНП е още по-категоричен:
Никой не е принуден да бъде член на Европейския съюз. Имаме страни, които се присъединиха към единния пазар, но не и към Европейския съюз. Но решението да бъдеш член на Европейския съюз означава да се ангажираш, че Европейският съюз е нещо повече от общ пазар. Европейският съюз е съюз на ценностите, ние сме политически проект и това е нещо, което очевидно много британски колеги никога не са разбирали напълно.
„Това е развод, който не сме искали“, подчертава МакАлистър. И продължава: Каквото и да се случи, Обединеното кралство ще остане наш съсед, наш търговски партньор, наш съюзник в НАТО. Затова нека се опитаме да намерим възможно най-близки отношения с нашите британски съседи, без да жертваме нашите европейски ценности. И едно е ясно - страна, която напуска Европейския съюз, не може да бъде в подобна или по-добра позиция от една държава-членка, това повелява здравият разум.
Испания също се вълнува от Брекзит, но от по-различна перспектива, както става ясно от думите на испанския депутат от Зелените Ернест Уртасун: Има много конкретни въпроси, които се обсъждат в Испания, по-специално правата на испанските работници във Великобритания, както и на работниците и многото пенсионери от Великобритания, които живеят в Испания. И как това ще бъде решено, е труден въпрос в Испания, както можете да си представите.
Този въпрос вълнува и нас, българите. Затова колегата ни Деян Йотов попита главния преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние, как ще бъдат гарантирани социалната и професионална сигурност на европейските граждани, в т.ч. и българи, които работят за британски компании, работещи на територията на ЕС, и в частност в България? Отговорът на Барние:Този въпрос е важен, защото доказва, че Брекзит не се изчерпва с хода на преговорите между Лондон и Брюксел, а че става дума за човешки съдби и за бъдещето на различни бизнеси. Три и половина милиона европейски граждани, сред тях вероятно и много българи, са в Обединеното кралство. Освен това милион и половина британци живеят и работят в ЕС. Това, което ние успяхме да постигнем е именно гарантирането на социалните им права - на всички тези 5 милиона граждани и техните семейства. Но нека подчертая, че нищо не е договорено, докато всичко не е договорено, така че очакваме ратификацията на споразумението в началото на следващата година.
Двигател на Брекзит, знаем, бе антиевропейското настроение, което междувременно прехвърли мост и върху континентална Европа. Мисля, че най-добрият начин за противопоставяне на възхода на анти-европейските движения е да се свържат наново приоритетите с ежедневния живот на гражданите. Как тази социална Европа, която всички искаме отново да изградим, може да помогне на хората в ежедневието им и мисля, че това е много важно, защото в някои държави-членки, особено в Южна Европа, борбата с анти-европейските движения означава да възстановите връзката на приоритетите си с ежедневния живот на гражданите и социалните изпитания от последните години, смята Ернест Уртасун от Испания.
За социалната сигурност като тема в кампанията за предстоящите европейски избори говори и Таня Файон от Словения, която е заместник-председател на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Опасността тук идва от скептицизма, радикализма или от крайно десните или националистически сили. Това са опасностите за едно по-силно европейско единство в бъдеще. Сигурността, която също ще бъде в Словения една от темите, обхваща не само сигурността във военния смисъл, а и тази на благосъстоянието - социалната сигурност.
За германците антиевропейското говорене е свързано и с настроенията в отделните страни от ЕС по отношение на миграцията. Според Дейвид МакАлистър от ЕНП Европа трябва да се справи с нелегалната миграция и да отговори на серия въпроси: Става дума за това какво можем да направим, за да подобрим взаимоотношенията си с Африка, какво можем да направим, за да повишим сигурността на външните си граници, какво можем да направим с онези хора, които имат право на престой, защото търсят убежище или защото са с признат статут на бежанци. И как можем да постигнем повече солидарност между страните членки на ЕС, смята евродепутатът от партията на канцлера Меркел МакАлистър.
А Лия Ни Риада от Ирландия, от Европейската обединена левица припомни в годишния дебат на Евранет+, какво всъщност е ЕС: Най-накрая мисля, че е важно да се върнем към същината на въпроса защо сме се присъединили към Европейския съюз, а причините са свободната търговия, мирът и стабилността.
За финал избрахме актуални статистически данни: според последно проучване на Евробарометър, ЕС се радва на най-голямата си подкрепа от 35 години насам. Две трети от европейците смятат, че страната им черпи предимства от членството си в съюза.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
