Андрей Новаков: България най-бързо се справя с безработицата

16 милиона незаети с работа, учене или обучение лица са се включили в схемите за гаранция за младежта, а инициативата за младежка заетост е предоставила пряка помощ на над 1,6 млн. младежи в ЕС. Но все още неприемливо висок брой млади хора – 16,6% в ЕС и 18,7% в еврозоната, са все още безработни. Какви мерки се предвиждат за тях? Питаме докладчикът на Комисията по бюджети пред Европейския парламент по темите, свързани с младежите и младежката заетост, българският евродепутат Андрей Новаков.

-  Радвам се, че започнахте с числата, защото ако кажем тях, трябва да кажем още няколко, за да съставим пълната картинка. Всъщност в България коефицентът на безработица сред младите хора до 24 години е 13,9%, като общо за страната, за всички хора, той е 5,8%. Един от най-бързите темпове на свиване на безработицата е в България.

Аз считам, че и след 2020г. трябва да осигурим достатъчно финансиране за тези мерки, така че да не останат необхванати млади хора. Това, от което най-много страда Европа е че младите й хора я напускат. Ако тесе върнат и изберат да развият бизнеса си и създадат семейства в Европа, това ще окаже влияние и върху икономиката, и въху инфраструктурата, и върху културата и в почти всяка сфера на живот.

Ето защо смятам, че ЕС трябва да намери средства и след 2020г., за да финансира програми като „Младежка гаранция“, мерки от Европейския социален фонд, програми като „Еразъм +“, „Креативна Европа“, така че колкото може повече младежи да бъдат обхванати и да си намерят устойчива работа.

Младите хора, които са безработни, често са и с по-ниско образование и социален статус. Ще бъде ли възможно да се гарантира, че фондовете ще достигнат до тях, че те ще могат да се възползват, като се има предвид процедурата за кандидатстване, формулярите, отчитането и свързаните с целия процес институции?

-  Трябва да бъдем честни и да кажем, че от такива възможности се възползват най-активните. Но аз считам, че не може да си затворим очите и за хората с потребности да бъдат заети, да учат или нещо друго, които към момента са слабо образовани и ниско квалифицирани. Трябва да кажем обаче, че това е огромно предизвикателство. Много трудно човек без знания, умения и квалификации може да бъде нает трайно.

Според мен решение на този въпрос е дуалното образование. Тогава, когато още училището или университетът, в колаборация с фирмите от даден регион, разработват учебните си планове и дисциплини. В противен случай се оказва, че в град с минна промишленост се обучават диригенти.

Има ли механизъм Европейският съюз за контрол на средствата, които се предоставят на тази група безработни – с ниско образование и социален статус? Защото в България вече имаме опит с фондации, които печелят проекти за подобряване на състоянието на такива групи, но средствата не стигат до тях?

-  Едно от положителните неща на ЕС е, че всяка стотинка, която се харчи е обект на одит и публична и прозрачна дискусия. Като евродепутат, който работи в Комисията по бюджети, мога да ви гарантирам, че без да има значение дали става въпрос за млади хора, за земеделие, за магистрали или за космически програми, всяка стотинка е обект на одит, на доклад и на отчет ежегодно.

По темата работи Екатерина Капрова

Повече в звуковия файл: