Европа за чистотата на въздуха




Европейската комисия  поиска преди броени дни от 9 страни – членки на съюза - до днес, 5 февруари да предприемат незабавни мерки за намаляване на  високото ниво на замърсяване на въздуха. Ако не постигнат  нужната промяна, Комисия ще ги даде на съд.„Брюксел повече няма да чака“, бе категоричен  еврокомисарят по околната среда Кармену Вела и напомни, че "изискванията са стари и трябваше да бъдат приложени отдавна“. Въздухът е прекомерно замърсен в 23 от 28-те държави – членки в  над 130 европейски града,  в това число и в не малко български.

Целите на европейските политика за чистота на въздуха пояснява българският евродепутат Момчил Неков: “Автомобилният транспорт, земеделието – това са сектори, които наистина много влияят на чистотата на въздуха. Трябва да се приемат комплексни мерки, за да се реши този проблем. Решаващото е да има план, който  да се спазва. Дори и с намаляване на транспорта, пречиствателни съоръжения, които да се слагат на фабриките, на предприятията, да се следи през зимата какво се изгаря в печките. Да се стимулира по-зелен начин на живот“.

Как да се постигнат трайни решения в борбата за по-чист  въздух?  - темата ще бъде водеща за започващият днес в София  21-ви  Европейски форум по еко-иновации. Той е част от програмата на българското председателство на ЕС.

Според Ивайло Хлебаров от екологичното сдружение „За земята“, „От една страта, това, че се случва тук, показва международна подкрепа за страната, която има сериозен проблем с качеството на въздуха, но все пак се опитва да го реши. А от друга -  дава възможност повече хора в България, най-вече политиците да научат от първа ръка какви са действията, които се предприемат в други страни по въпроса, какви технологични възможности има, какви управленски възможности, какви са начините на планиране и управление на транспорта, какви нововъведения има за отопление и за охлаждане. Не е оставено и земеделието като основен източник на замърсяване. Очакваме да видим доста изследователи, представители на бизнеса, представители на ЕК, политици, европейски екологични организации“.

Чрез Оперативната програма „Околна среда“е предвидено да се финансират редица дейности за подобряване качеството на въздуха.  Но както отбелязва Искра Михайлова, председател на комисията по регионално развитие в ЕП, изпълнението на оперативните програми в цяла Европа закъснява, а вече тегне и очакването за намаляване на европейския бюджет след БРЕКЗИТ. „ Надявам се колегите да наваксат, защото те имат много ясна визия какво правят. И аз  се надявам, че 2018 година ще бъде  усилната година за оперативните програми в България. Разбира се остават 2019 и 2020 – та. Ако Великобритания откаже да внася вноските си за 2019 и 2020 година, обединена Европа ще има проблем с бюджета. Сега обаче е емиграцията, сега е и тероризма, сега е и сигурността  на границите, сега е необходимостта от инвестиции извън границите на ЕС, като Африка примерно, за да се спре вълната от мигранти от Африка.БРЕКЗИТ изменя тези параметри изначално, т.с по-малко пари – за повече предизвикателства. Това е въпросът по който работим сега,  по който предстои да бъде внесено предложението на ЕК през май месец. Дали ще има съкращение на бюджета? – много е възможно!“ - коментира Искра Михайлова. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!