Какво означава да преподаваш право на ЕС в днешна "Брекзитираща" Англия?

интервю на Ирина Недева с Веско Паскалев, Ph. D., преподавател по правото на ЕС в Университета Хъл в Англия.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Законопроектът, който ще даде правомощия на британското правителство да започне официалния процес по напускане на Европейския съюз (Брекзит) в сряда се очаква да достигне до окончателните етапи по приемане в Камарата на общините - долната камара на парламента в Лондон,. Депутатите ще обсъдят по-нататъшни изменения в законопроекта за Брекзит, който ще позволи задействане на чл. 50 от Лисабонския договор. Дебатите ще продължат седем часа преди финалното гласуване, което трябва да започне в 20:00 ч. средно време по Гринуич (22:00 ч. българско време).

Има ли вероятност чуждите преподаватели като Веселин Паскалев да загубят работата си в Университета Хъл, както и предмета право на ЕС да не се учи така както досега.

Дали ефектът “външна политика пред изпитания на геополитически преориентации” ще засегне Британия и как?

Очакванията ми от гласуването в долната камара са, че нищо хубаво няма да се случи. Законопроектът ще бъде гласуван както е предложен от правителството, независимо дали и колко бурни ще са дебатите, каза Веселин Паскалев.

На досегашните гласувания, подобни на нашите на първо четене, едно "безумно голямо мнозинство гласува "За" Брекзит", каза Веселин Паскалев и допълни.

Вчера имаше опит за въстание по повод една поправка, която щеше да предвиди в някакъв момент Парламентът да има възможност да спре процеса или да върне Тереза Мей отново на стъпалото да договаря друго, но и това беше отхвърлено. Но и тази поправка не мина, допълни Веселин Паскалев.

Очертава се законопроект, в който парламентът накрая ще има избор единствено между сделката, която правителстовто е постигнало или изобщо никаква сделка. Така че, парламентът ще бъде принуден да ратифицира каквото е договорило правителството.

Въпреки, че не може едновременно да "снимаш тортата и да я изядеш", както гласи един популярен английски израз правителстовото обещава едновременно твърд Брекзит, но без затваряне на врати към ЕС, което няма как да се случи. Правителството щедро обещава, че ще постигне сделка и че ще бъде отворена към Европа и целия свят. Последната реч на Тереза Мей говори, че ще има една "глобална Британия" след Брезита.

Според Веселин Паскалев т.нар. Бяла книга, публикувана миналата седмица, която по традиция се прави при предложение за нови политики, въпреки че излезе шест месеца след момента, в който беше нужна - и все още има голяма неяснота относно въпроси като тези - с какво ще бъде заменена например европейската политика по финансиране за университети, образователни програми, фермери и.т.н.

Правителството обещава, че ще стане още по-хубаво, но не става ясно как. Създава се впечатление, че правителството няма ясна идея даже за мястото и тежестта на Британия в Европа и света.

Вчера имаше интересно гласуване в парламента в Шотландия, макар и със символична, а не реална стойност. Въпреки енергията, реалистично ли е в перспектива да се прогнозира отделяне на Шотландия заради интересът й да остане в ЕС?

Въпреки всичката реторика на първия министър на Шотландия, тя няма да посмее да направи втори референдум, защото има опасност отново да го загуби. Въпреки, че шотландците гласуваха против Брезита, мнозинството не беше чак толкова голямо. Напускане на кралството е сериозен въпрос, който не стои от вчера пред шотландците, но сега трябва да се комбинира с "напускаме Кралството, за да не напуснем, а за да останем в ЕС" - доста сложно формулиран трябва да е този въпрос.

Всичко това обаче предизвиква вече "търкания по шевовете на Обединеното Кралство".

Какво означава да преподаваш право на ЕС в днешна "Брекзитираща" Англия? Какви ще са последствията от твърдия brexit? Как ще бъдат засегнати българите работещи в системата на висшето образование на острова? Какво ще се случи в академията?

Засега хора, като мен, които имат своето място в преподавателските състави на академията, не са пряко засегнати. Моето положение не се променило, не се променило и отношението на колегите към мен. Напротив, всички около мен са гласували за оставане.

Хипотезите, какво ще се случи с университетите и Академиите за момента в който се задейства член 50-ти и момента, когато Великобритания вече не е в ЕС?

По-скоро се тревожат, но и се готвят. Само, че това е трудно когато има такава неяснота какво ще стане когато спре финансирането специално за изследванията за университетските проекти. Изразено притеснение е и това какво ще стане с преподавателите от ЕС защото университетите във Великобритания са известни с това колко много чужди преподаватели имат. Те държат и се гордеят с това. Правителството отказва да даде твърди гаранции, че преподавателите и работещите в заварено положение ще могат да останат защото искат да е отворена позицията им за преговори с ЕС.

Очаква се когато стане пазарлъка - европейци във Великобритания и британци в ЕС и когато се заговори за "разменните монети", дори и най-твърдите Брекзитъри ще искат чуждите преподаватели да останат. Те смятат, че имат проблеми с хората, които работят в сферата на услугите, заради мита, че те подбиват заплатите на местните.

Не се чувствам лично заплашен, но емоционално се чувствам некомфортно, от това, че страната напуска ЕС тъкмо, за да се отърве от хора подобни на мен, заяви преподавателят Веселин Паскалев в интервюто на Ирина Недева в ефира на "Хоризонт до обед"