Надя Стойкова: Има все още какво да се направи за защитата на правата на децата жертви на насилие

Интервю на Силвия Великова с Надя Стойкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Приетата преди повече от четири години от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз Директива 2012/29 за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, задължи държавите членки да синхронизират с нея своите законови, подзаконови и административните разпоредби. Един от ключовите членове в евродирективата е изготвянето на индивидуална оценка на жертвите с цел установяване на специфичните им нужди от защита.

Директивата поставя специален акцент на децата - жертви, като посочва, че те имат особена нужда от защита, поради уязвимостта им към вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение. Правилата, въведени с Директива 2012/29, се прилагат за всички лица, независимо от тяхната националност, които са жертви на престъпления в Европейския съюз. Прилагат се също така, ако наказателното производство протича в на територията на Съюза. Жертвите на престъпления могат да се позовават пряко на директивата пред националните съдилища дори, когато тяхната държава членка все още не ги е транспонирала изцяло в националното си законодателство.

Темата коментира Надя Стойкова, директор програма "Деца и правосъдие. Превенция на насилието" в Института по социални дейности и практики. Институтът представя проучване, което показва най-добрите практики за защита на децата:

Това, което в момента ние правим, имахме възможност да направим обучение във всичките 28 областни съдебни района. Обучението е с участници от съд, прокуратура, полиция, определени за закрила, дирекция Социално подпомаган, болниците, общините, доставчиците на услуги. Това ни даде възможност да видим каква е ситуацията горе-долу в цялата страна. Аз смятам , че има неща, които се случват добре, но смятам, че практиката изпреварва вътрешното ни законодателство. В този смисъл там, където се работи от отдавна, основно със съдействието на неправителствените организации, в партньорство с общини, полиция, прокуратура, съд, всъщност има създадени такива помещение за щадящо изслушване на деца и там междуинституционалните екипи имат едно взаимодействие, което действително надхвърля общото ниво в страната. За съжаление видяхме и другото – че все още има места, където представители на полицията или дори самата система за закрила не разпознават и не гарантират правата на децата жертви на престъпления, така както те са уредени в директивата. Затова наистина се надяваме представяйки практиката, данните, анализа на едногодишния ни труд, да можем да поставим тези важни въпроси към представителите на държавните институции.

Още европейски новини: