Европейският парламент за първи път в своите годишни доклади за напредъка призовава Албания да признае българско малцинство.

материал на Ирина Недева, разговор с евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С историческо решение Комисията по външни работи на Европейския парламент призова Албания да признае българското малцинство в страната. Инициативата е на евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки. Предложението е минало в Комисията по външна политика за признаване на българско малцинство в Албания.

Официалният текст на приетата поправки гласи:

"Отбелязва, че са необходими допълнителни усилия за да се защитят правата на всички малцинства в Албания, чрез цялостното прилагане на съответното законодателство;

Препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика."

Българите в Албания, които по неофициални данни са между 50 000 и 100 000 души, чакат от десетилетия да бъдат признати за официално малцинство.

Ковачев уточни, че през 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, двете страни подписват заключителен протокол, в който дословно се заявява следното: "Чл.1: Албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания." Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът оттогава до днес е поставян неизменно. Сред въпросите, които са от чувствителен характер за българската страна и двустранните отношения, е въпросът за правата на лицата от български етнически произход. В Албания официално са признати три национални малцинства ("гръцко", "македонско" и "сърбо-черногорско"), както и две етно-лингвистични - ромско и влашко/арумънско. Българската етническа група не е призната. Това неблагоприятно за България положение създава съществени предимства пред Р Македония, която от години провежда целенасочена политика за утвърждаване на тезата за "македонския характер" на населението от български произход в Албания.

Според Ковачев, зачитането на правата на малцинствените общности е един от най-важните критерии, които кандидат-членките трябва да изпълнят за да могат да се присъединят към ЕС. "В тази връзка, в Албания не трябва да се допуска дискриминация към етнически малцинства, включително и към българското, единственото непризнато историческо малцинство, което от десетилетия чака да бъде признато".

Другата поправка, която е била приета гласи: препоръчва на компетентните органи да ускорят изграждането на големи инфраструктурни проекти като железопътната връзка и модерната магистрала между Тирана и Скопие като част от Коридор №8; това е от интерес за България, която последователно поставя въпроса за необходимостта от систематични и целенасочени усилия за изграждане на всички отсечки по протежението на Коридор 8, който трябва да свърже Албания, Македония и България от гр. Дуръс до гр. Бургас.

Евродепутатът Андрей Ковачев обясни, че това решение вероятно ще бъде гласувано и в пленарната зала следващия месец:

Комисията по външни работи на Европейския парламент прие доклада за напредъка на Република Албания, в който поправката за българското малцинство в Албания беше приета за първи път в Европейския парламент. В нея се призовава Албания да гарантира правата на историческата българска етническа общност, която е между 50 и 100 хиляди граждани. Това е голям успех за България, за нашите исторически български общности, защото по времето на комунизма бяха подложени на сериозна асимилация от югославската политика по отношение на българите в Македония, разбира се - и на българите в Албания, които трябваше да се представят като етнически македонци. Надявам се през февруари тази поправка да бъде потвърдена и в пленарна зала и да стане официален документ на Европейския парламент", допълни евродепутатът Ангел Джамбазки.

Какво мотивира двама български евродепутати от различни политически формации и в ЕП и в Б-я, като представители на две различни политически сили, да действат в синхрон за прокарване на тази тема в ЕП, можете да научите от звуковия файл.