Филмовата награда LUX - предизвикателство и подкрепа за киното на Европа
През 2016 г. филмовата награда LUX на Европейския парламент навършва 10 години. Призът отличава качественото съвременно европейско кино, което поставя актуални политически и социални въпроси, коментира европейската идентичност и ценности и подпомага европейското кино, отбелязва Мира Сталева, която от 7 години е в международното жури за наградата и е заместник директор на Международния филмов фестивал София Филм Фест.
-
Репортаж на Галя Митева
Сталева подчертава, че тази филмова награда подпомага дистрибуцията на европейското кино и, че особено за малките територии, това е смислена и съществена помощ.
Това е всичко, което споделяме в Европа, рефлексия е на това, което се случва. В киното са историите на живота ни, на отношенията, на културата, на проблемите и мечтите на Европа.
От селектираните за наградата LUX 10 европейски филма, международното жури предлага на Европейския парламент три филма.
В Пловдив беше показан един от тези три номинирани кинофиналисти, което е инициатива на Информационното бюро на ЕП - анимационният филм на Швейцария и Франция „Животът ми като Тиквичка“ с режисьор Клод Барас.
Главният герой е малко момче, което след смъртта на на майка си- алкохоличка, е изпратено да живее в дом за сираци. Там то открива, че проблемът не е само в неговото семейство, а като неговите проблеми имат и други деца. Открива и тайфа приятели, дори се влюбва. Филмът е показан от режисьора и в Дом за деца, като на дискусията след прожекцията, децата от Дома, които са със сходни проблеми, много са харесали филма, въпреки че той е създаден с повече зрялост.
Филмът „Животът ми като Тиквичка“ е откритието на фестивала в Кан тази година, швейцарският режисьор Клод Барас го е снимал в продължение на три години, в създаването му са участвали над 160 аниматори.
Това, с което печели филмът, е изключителната топлота, с която е направен и чувството за хумор. Защото, когато представяш сериозни драми, те могат да се възприемат добре само през призмата на хумора и да се преосмислят на друго ниво. Децата ти стават близки на сърцето, много милички. А Тиквичка преоткрива семейството си.
Много е трогателно, че единственият сувенир, който е останал от майката –алкохоличка, е една празна бирена бутилка. Разбира се, Тиквичка, това е псевдонимът на главния герой, той се ражда Икар, но тъй като неговата майка го е наричала Тиквичка, за него това остава името.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!