Прогнози на ЕЦБ за икономическия растеж и инфлацията в Еврозоната през 2016 година

Прогнози на ЕЦБ за икономическия растеж и инфлацията в Еврозоната през 2016 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В днешното издание на рубриката "Евранет плюс" отправяме поглед към перспективите на европейската икономика за идната 2016 година, отразени в нивата на два от основните показатели - растежа и инфлацията.

След декемврийското си заседание Европейската централна банка (ЕЦБ) оповести актуализираните си прогнози, според които Брутният вътрешен продукт на Еврозоната ще се увеличи с 1,5% през 2015 г., с 1,7 на сто през 2016-а и с 1,9% през 2017 година.

Прогнозните нива за инфлацията в рамките на валутния съюз за 2016 и 2017 година бяха понижени, като за догодина е заложена инфлация от 1%, а за 2017-а се очаква инфлационен темп от 1,6. Прогнозата за инфлацията през 2015 година остава 0,1 на сто, а като основна цел в средносрочен план на политиката, провеждана от ЕЦБ, се очертава повишаване на инфлацията от сегашното равнище до близо 2 процента.

Според обявените в сряда ревизирани данни на Евростат инфлацията в Еврозоната леко се е повишила през ноември до 0,2 на сто на годишна база, а в целия ЕС годишната инфлация през ноември е била 0,1 на сто спрямо нулево равнище през октомври. Евростат отчете, че през ноември се наблюдава дефлация (т.е. инфлация с отрицателен знак) в 12 от 28-те страни-членки на Съюза.
Задържането на ниски инфлационни нива е показател за застой в икономиката. Затова, на фона на тези данни, централната банка използва инструменти на паричната политика, насочени към финансовите пазари в Еврозоната, за да опита да даде тласък на кредитирането, потреблението и инвестициите и оттам - на реалната икономика.
Ето как председателят на ЕЦБ Марио Драги обясни в своя реч в понеделник в Болоня факторите, които стопират растежа на европейските икономики и връзката им с темпа на инфлацията:
- В Еврозоната инвестициите са възпрепятствани основно от три фактора: слабото търсене, нарастването на дълга, което се разви още в периода преди кризата, и разколебаното доверие на частния сектор в перспективите за растеж на нашите икономики.
В същото време, както в положителен цикъл, увеличаването на инвестициите чрез засилване на търсенето подкрепя възстановяването, намалява дълговото бреме и увеличава доверието. За тази цел паричната политика може да играе жизненоважна роля за ускорено връщане на производителността към потенциалното ѝ равнище, ако производството е слабо и инфлацията - по-ниска от целевата. Всъщност точно това прави Европейската централна банка чрез мерките, предприемани от средата на миналата година, в условията на продължителна ниска инфлация.
* * * * *
Конкретни стъпки бяха предприети и в началото на декември, когато ЕЦБ понижи допълнително отрицателната лихва, при която търговските банки депозират излишната си ликвидност при нея - до минус 0,3 на сто, в усилията си с помощта на нестандартните мерки на паричната политика да стимулира кредитирането и оттам - икономическия растеж. Наред с това европейската финансова институция обяви, че месечното изкупуване за 60 милиарда евро на държавни и регионални облигации (по т.нар. програма за количествени улеснения) ще трае до края на март 2017 година или още, ако е необходимо, докато Управителният съвет не отчете устойчива корекция на инфлацията в съответствие с целевото ниво.

В своята реч в Болоня Марио Драги защити тези мерки, като подчерта, че целевото ниво на инфлацията трябва да бъде постигнато без излишно забавяне. Шефът на ЕЦБ посочи още, че днес Еврозоната трябва да предприеме допълнителни стъпки, подкрепящи търсенето, за справяне с дълговата тежест и с крехкото доверие, като структурните реформи са явяват ключови за тази цел. Ето какво каза още Марио Драги:
- Една от отличителните черти на тази криза е спадът на потенциалния темп на растеж в Еврозоната, който представлява скоростта, с която икономиката може да расте стабилно, без да прегрява и по този начин - без да генерира инфлация. Смята се, че това равнище в момента е около 1% в Еврозоната, в сравнение с около 2% в Съединените щати, където кризата всъщност беше придружена и със спад в потенциалния темп на растеж. Това означава, че дори и при силно цикличното възстановяване растежът ще бъде доста нисък. За да се гарантира структурно възстановяване, ние трябва да дадем тласък не само на краткосрочния цикличен, но също така и на дългосрочния потенциален растеж.
* * * * *
Един от основните фактори, които се отчитат при прогнозите и за инфлацията, и за икономическия растеж, е трайният спад на петролните котировки. Той се посочва от някои анализатори като будещ тревога както за централните банки, които са на път да затегнат политиката, като Управлението за федерален резерв на САЩ, което повиши основната лихва с 25 базисни пункта, така и за онези, които все още продължават политиката на евтини пари за финансовите пазари, като ЕЦБ. От юни 2014 година суровият петрол сорт Брент е поевтинял с около 65% , а перспективата цените на петрола да останат на сегашното си равнище и да не се възстановят поне до 60 долара се оценява от анализаторите като голямо предизвикателство за много икономики и компании, както и за централните банки.