ЕЦБ продължава програмата за количествени улеснения и реши да намали депозитната лихва

На последното си  заседание в началото на декември Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви решенията си за новите мерки, които имат за цел да стимулират икономическия растеж и да подпомогнат крехкото засега възстановяване в еврозоната. Мерките са свързани на първо място с допълнително понижаване на депозитната лихва (това е лихвата, при която търговските банки депозират излишната си ликвидност в ЕЦБ), както и с удължаването и разширяването на обхвата на програмата за т.нар. количествени улеснения (т.е. програмата за изкупуване на държавни, а вече и регионални облигации).  Решенията оповести председателят на централната банка Марио Драги, като призова страните от еврозоната да направят повече за подобряване на икономиката.

"По отношение на нестандартните мерки на паричната политика, решихме да удължим програмата си за изкупуване на облигации. Месечното изкупуване по програмата на стойност 60 милиарда евро сега се планира да продължи до края на март 2017 година и след това, ако се наложи, и във всички случаи, докато Управителният съвет не отчете устойчива корекция в динамиката на инфлацията в съответствие с неговите цели за достигане на инфлационни равнища - под, но близо до 2 процента в средносрочен план", заяви Марио Драги. 

Той оповести, че е взето решение "да понижим лихвените равнища по депозитното улеснение с 10 базисни пункта - до минус 0,3%. Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвеният процент по пределното кредитно улеснение ще останат непроменени на сегашните си нива от съответно 0,05% и 0,30%.

* * * * * 

С допълнителното понижаване на депозитната лихва, с което за банките ще е още по-неизгодно да държат парите си в ЕЦБ, финансовата институция цели търговските банки да дават повече заеми на домакинствата и компаниите, за да се ускорят потреблението и инвестициите в Европа. Основната цел на ЕЦБ обаче е да повиши инфлацията спрямо сегашното равнище от 0,1 на сто. Ниската инфлация е сигнал, че икономиката е слаба и потреблението е свито, а възстановяването на задлъжнелите страни, сред които най-драматичен пример е Гърция, ще е по-трудно.

ЕЦБ направи депозитната лихва отрицателна през юни 2014 г. и това беше възприето като смел ход, тъй като до неотдавна беше общоприето, че най-ниският възможен лихвен процент е нула. ЕЦБ обаче не е единствената, която използва отрицателните лихви като инструмент. През януари Швейцарската национална банка се отказа от интервенциите за печатане и продаване на огромни количества банкноти в опитите си да ограничи поскъпването на швейцарския франк и вместо това въведе отрицателните лихвени проценти, за да разубеди инвеститорите да купуват франкове. Шведската централна банкка Риксбанк (Riksbank) също прибегна до подобен ход и понижи водещата си лихва под нулата, за да отслаби кроната, да оскъпи вноса и да стимулира износа, както и да тласне инфлацията по-близо до целевото ниво от 2 процента.

* * * * *

Сега, наред с понижаването на депозитната лихва до минус 0,3%, ЕЦБ запази на ниво от 0,05% водещата си лихва, което е най-ниското от старта на еврозоната през 1999 година. Тази незначителна лихва се прилага, когато Централната банка кредитира търговските банки чрез провежданите седмични аукциони за осигуряване на ликвидност в банковия сектор в еврозоната. В рекордно дъно остава и т.нар. пределно кредитно улеснение - това е лихвата,  при която банките вземат заеми от ЕЦБ - тя остава на ниво от 0,3 на сто. Суперниските лихвени равнища са не само европейска, а и световна тенденция и според анализаторите засега ще се запазят, заради натиска, оказван от слабото световно търсене, незначителната инфлация и свръхпредлагането на стоки - от петрол до стомана.

* * * * *

В петък Ив Мерш, който е член на Управителния съвет на ЕЦБ, обаче предупреди, че политиката на евтини пари за финансовите пазари в Европа върви към предела си и, че тя би била по-ефективна, ако страните извършат икономически реформи.
"Все още имаме останали муниции. Но ще има по-голям резултат, ако бъдат предприети необходимите реформи", заяви Ив Мерш, цитиран от ДПА. Според някои критични анализи програмата за количествени улеснения, в рамките на която ЕЦБ влива месечно 60 млрд. евро на финансовите пазари, намалява натиска върху страните и те не предприемат необходимите структурни реформи.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!