Форум в София за външнополитическата стратегия и разширяването на ЕС

Материал на И.Недева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Недовършената работа на ЕС: Какво следва за Западните Балкани и Турция? Това беше една от големите теми на Международната кръгла маса в София с анализатори от изследователски центрове от региона в контекста на прегледа на Глобалната стратегия за сигурност на ЕС и Европейската политика на съседство. Конференцията беше фокусирана върху въпроса за „Европейският съюз в променяща се глобална среда: какво следва за съседите на ЕС“. Организатор е Европейският съвет за външна политика със Софийска платформа.

За външната политика на ЕС към близките съседи разговаряме с Весела Чернева - директор на Европейския съвет за външна политика, основен организатор на форума, на който за първо посещение в Българие пристигна и Федерика Могерини, Върховен представител за външната политика на ЕС и заместник-председател на Европейската комисия.

На практика на този форум Могерини за първи път участва в обсъждане на новата стратегия за външна сигурност на ЕС, връху която тя работи.

Сред множеството кризи в Европа, ЕС вече не е единственият интеграционен проект в Европа. Както Турция, така и Русия, биха могли да предложат алтернатива на европейската интеграция на Балканските държави, чиито перспективи за членство са несигурни в близко бъдеще. Вместо да питаме какво още може Европа да направи на Балканите, трябва да попитаме - каква цена ще трябва да плати ЕС дългосрочно за не присъединяването на Западните Балкани и Турция?

На форума беше поставен и класическият въпрос за "моркова" и "тоягата".

Дали политиката на моркова и тоягата описва отношенията на ЕС с неговите Югоизточни съседи от Западните Балкани и Сърбия? Стана ясно, че така мислят някои среди в Сърбия, например, и казват: "освен тоягата, дайте малко и от морковите".

Или пък отношението на големия ЕС към малките съседни държави, които вървят по пътя на присъединяването, прилича на онзи разказ за бедното момче, което чака от голямата Европа да му подхвърли кроасан?

"Нито едното, нито другото" според Федерика Могерини в една съвсем откровена нейна изява по време на форум, който по законите на Чатам хауз се прави с анализатори и мислители от най-големите и интересни тинк-танкове в Европа. Форум, който се случи в София, по инициатива на Европейския съвет за външна политика. Тук Чатам хауз правилата бяха може би излишни, ако съдим по чувството за хумор на Могерини.

Това е публично нали, добре ще бъда по-дипломатична от обичайното тогава.

Проблемът, който имаме не е в това дали виждаме добавената стойност на разширяването, каза Могерини и допълни: Всички разбираме, че ЕС не върви към завършване и към затваряне на вратите. Но ЕС има сметка от стабилни региони и стабилизацията е част от причините и условията за разширяване. И за Западните Балкани и за Турция е ясно, че това трябва да е ситуация- уин-уин- да печелят и двете страни от процеса. И че не просто предвижването напред, но и стигането до крайния резултат ще е от полза за двете страни на разширяването.

Според Могерини ключов е въпросът за доверието:

Как стигаме до доверието? До това, да сме сигурни, че другата страна също действително иска да се присъедни към ЕС, за да се ангажираме наистина. Ако не направим тази стъпка, а тя не е стъпка към доставянето на блага, образно казано - храненето, а става дума за доверието. Ако не стигнем дотам, процесът ще умре. това ми е ясно, и това ме плаши. И затова аз лично, заедно с колегите от ЕК и Европейския съвет, тъй като много от министрите там по регионална линия имат същите опасения, а държат на регионалния аспект, за нас е важно да отговаряме на въпроса - как ние от страна на ЕС правим тези усилия наистина, реално.

По повод израза за петгодишното замразяване на разширяването, Могерини допълни:

Изразът не трябва да е този за "замразяване". А трябва да се питаме какво правим през тези 5 години заедно. Защото всеки процес, независимо дали става дума за разширяване, или за градене на доверие, или за решаване на конфликти, ако се фокусираш единствено и само в крайната цел става като изкачване на планина. Ако само гледаш напред и нагоре имаш чувството, че не се движиш- толкова е далечна целта. Но ако гледаш към земята и реалните стъпки и променящия се пейзаж, тогава виждаш промяната, фокусираш се върху следващата стъпка.

Какво обаче означава да можеш да се довериш на ЕС?

Да предизвика доверие ЕС означава, да има съгласие между 28-те държави за разширяване в Европейския съвет и в Европейската комисия, която да усигури подкрепа за стъпките на разширяването/присъединяването. Не харесвам логиката на даването и взимането. Защото не става дума за детското "дай" и "вземи". Става дума за това, че и двете страни от процеса дават. Но, е вярно, че това означава в Бюрксел и в 28 те държави членки да има и промяна в манталитета. Не да подхождат към този процес така все едно, че има едни бедни деца, които се редят на опашка за кроасани, а ЕС раздава кроасани за без пари. Това изобщо не е така. Ние сме заедно в този процес. И когато е направена стъпка от едната страна, трябва да има ответна стъпка и от другата страна - от страна на ЕС също. Така ще се преодолее патерналисткия подход. Трябва да се ангажират не само правителство по правителство, или институция по институция - но да се ангажира гражданското общество за възвръщане на смисъла от това да бъдем европейци.

На анализаторите от Западните Балкани със сигурност се хареса откровението на Могерини:

Всеки път когато прочета в бележките си че искаме да вкараме Западните Балкани в Европа ми идва да умра, защото това си е Европа така или иначе.

Върховният представител на ЕС за външната политика също така отбеляза и особеното място на България в процеса:

Западните Балкани като регион - впрочем България е точно между Западните Балкани и Турция, така че е перфектното място да се говори за това - това е регионът, където пълната мощ на ЕС може да бъде наистина реално полезно използвана. И не бъркайте смисъла на думите ми. Не става дума за власт над нещо, а за мощ, власт да се променят обществата и да се движат напред.

В разговора с Весела Чернева става ясно защо участието на г-жа Могерини в софийския форум е знаково.

В момента Федерика Могерини подготвя новата Глобална стратегия за сигурност на ЕС, и всички консултации по нея предстоят в рамките на 12 месеца. Приемането на стратегията се очаква преди лятото на 2016г.

Предишната стратегия е доста остаряла. Тя е от 2003г. и не отговаря на днешните предизвикателства. След анексирането на Крим геополитиката се завърна с тежки стъпки в доскоро инструментализирания процес на разширяване на Евросъюза, каза Весела Чернева.

Едва ли е повод за празник завръщането на геополитиката в последната година и половина след драмата с Украйна. Това стана след като видяхме новата ревизионистка Русия, но ключов остава въпросът как да се избегнат подвеждащите и нелесните дилеми, пред които са изправени не само страните, които все още искат да се присъединят към ЕС, но и тези, които са вътре в 28-членния съюз.

Неизбежно е връщането, ако не към геополитическите масиви и позабравения от миналото дискурс за "сферите на влияние", то поне към политическия разговор за Европа, според Весела Чернева.

Федерика Могерини, от своя страна преформулира тежестта на въпроса за дилемата и като вътрешен за страните, които вече са част от 28-членния ЕС.

Не само за Западните Балкани и Турция, но и за ЕС стои въпросът за избора от коя страна на барикадата е всяка отделна страна. Когато става дума за ЕС ние работим много, за да запазим единството, вече година и половина сме непрекъснато пред взимането на трудни решения, като санкциите срещу Русия. За България също е трудно решението и други страни също познават тази ситуация. Но, в същото верме, ние се отказваме да мислим, че това вече се е превърнало в тема за конфронтация. Не знам дали това е план на Русия, но със сигурност, не е в плановете на ЕС да се ориентира към игра, от която няма печаливши.Защото природата на отношенията вътре в ЕС и по отношение на съседните държави е точно обратната - ние искаме и двете страни да са печаливши. Държим на формулата win-win. Работили сме за този модел вече почти 60 години, и да отиваме към модела "zero-sum" -моделът, където никой да не печели като краен резултат от играта, е неприемливо.

Според Могерини: Ако ЕС поиска от отделните си членки да взимат страна в подобен конфликт, губи ЕС, не защото се чувства по-слаб, а защото губи своята природа.

Целия материал на Ирина Недева можете да чуете в звуковия файл.

Още европейски новини: