Защо е важно образованието и как ранното отпадане от училище влияе върху общото благосъстояние на гражданите в ЕС?

В навечерието на 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, във фокуса на рубриката „Евранет плюс“ e образованието, най-мощната движеща сила, както на духовните и научните постижения, така и на общото благосъстояние и материалния просперитет на всяка личност и всяко общество. Доказателства за това твърдение лесно могат да бъдат открити при анализ на статистиката за страните членки на ЕС, сред които и България.

Данните от „Евростат“ показват, че хората, които имат по-високо образование, имат и по-високи доходи от тези, които учат по-малко. За България  - през 2013 г., сред населението в активна възраст между 18 и 64 години, хората с по-ниско от средно образование получават годишно с 1437 евро по-малко от тези със средно образование. Подобни разлики има и в другите страни от ЕС.

„Навсякъде в Европа по-образованите групи са по-добре платени, но в нито една от останалите страни-членки на ЕС разликата в доходите на най-ниско образованите и дипломиралите се в средните училища не е толкова голяма, колкото в България - коментираИлко Йорданов от Институт „Отворено общество“, представлявал България в работната група за превенция на преждевременното отпадане от училище  към Главната дирекция „Образование и култура“ на Европейската комисия. - През 2013 г. за първи път след членството си в ЕС България е сред шестте страни в съюза с най-лоши показатели за преждевременно напускане на образованието. Докато през 2011 г. България е имала с 1,7 процентни пункта по-добър резултат по показателя от средния за ЕС-27, през 2013 г. изоставането ни от средното за ЕС-27 е с около 0,5 процентни пункта. През 2014 г. Тази разлика се увеличи още повече и вече е 1,8 процентни пункта.“

Прогнозите за пропуснатите ползи за икономиката, които генерират групи от населението с ниско образование и квалификация, стават още по-тревожни, като се добави фактът, че младежите в България на възраст между 15 и 24 години, които нито учат, нито работят, са около 22 процента от всички, което е най-големият дял в ЕС, според изследване на УНИЦЕФ.

Проблемът с младежката безработица у нас, а и в цяла Европа, особено в страните в южната част на континента като Гърция, Испания и Италия например, е изключително сериозен и не се дължи само на ниската степен на образование на младежите. По правило обаче мерките срещу младежката безработица на пазара на труда са повече в сравнение с образователната система, където трябва са насочени усилията с цел превенция.