112 НПО поискаха от ЕК по-силни правила за прозрачността на лобизма в ЕС

Линка Тонева от "Прозрачност без граници" посочи, че всички изследвани страни / 19 на брой/  се представят по-скоро незадоволително.

Средната оценка има само Словения. България в една четвърт е защитена от сенчестото лобиране. Притеснителното в нашия резултат е, че получаваме едва 13 на сто по отношение на прозрачността на лобирането. Този резултат донякъде се дължи на това, че у нас действа закон за достъп до обществена информация. Налагащият се извод е, че у нас обществеността на получава информация за това кой, къде и как лобира и в крайна сметка какъв е крайният ефект от това лобиране. това е смущаващо на фона на ниското доверие към политическия процес у нас.
Линка Тонева допълни, че по отношение на граждани и граждански организации получаваме сравнително по-високо представяне. Има установени определени механизми, с които гражданите могат да участавт във взимането на решения. Проблемът е, че и по онтошение на куонсултирането на различните нива на участие на гражданите и организациите има проблеми. те са свързани по-скоро с прозрачността особено в ранния етап на подготовка на законодателлство.

Финансовияи и икономически експерт Юлиян Войнов смята, че у на с в политиката попадат хора, които идват от бизнеса и основната им цел е прокарване на определени лобистки интереси. През последните 25 години не беше изградена общност от професионални политици, които да нямат връзка и да не идват от бизнессредите. Виждаме,че на високи места в правителството се назначават хора от бизнеса. Това е т.нар. проблем на "въртящата врата". Лобизмът или законодателството, което касае лобизма регламентира отношенията между бизнеса и политиците. Този проблем го има навсякъде, има го и в най-голлемите демокрации. Въпросът е, че в тези демокрации общестевното мнение е много по-чувствително.  Затова казваме,че в България има олигархичен начин на управление на икономиката.

Още европейски новини:
www.euranetplus-inside.eu