Как Европа ще промени дипломацията си след атентатите в Париж?

Какви рискове крие системата ни за национална сигурност и ще форсира ли Европа нашите политици да изготвят адекватна нормативна уредба за работа на специалните служби?

След атентатитев Париж дневният ред на дипломацията на Европа се променя. Има ли ключ ЕС към борбата с тероризма и сътрудничеството в сигурността?

За реакцията срещу екстремизма се произнесе Федерика Могерини- върховен представител за външната политика на ЕС. Според нея случилото в Париж ни показа, че няма граница между външна и вътрешна заплаха. "За това не трябва да има граници между външни и вътрешни действия. Трябва да се адаптираме към свят, който все по- малко различава между това, което е вътрешно и това, което е външно. Трябва да реагираме и да смятаме, че реакциите на атаките в Париж са не само от гледна точка на сигурността, но и на културата", коментира Могерини.

Коментар за външното партньорство на България в ЕС  в областта на сигурността и приоритетите в националната ни сигурност прави в рубриката "Евранет +" проф. Димитър Димитров - преподавател в УНСС по национална и регионална сигурност.

Според него в България е голям проблем нормативната уредба на различните специални служби. В момента тези структури работят по стари наредби, без конкретен закон. Според проф. Димитров няма приемственост в политическата система по отношение на националната сигурност, а това засяга и международни отношения и партньорства.

Проф. Димитров предполага, че тази промяна ще се случи под давление на ЕС.