Евроизборите на фокус

Във фокуса на нашето внимание и днес са изборите за членове на Европейския парламент. „Този път е различно“ - под това мото протече кампанията за тях във всичките 28 държави членки. И наистина беше и е различно.

Откакто Хърватия се присъедини към ЕС през юли 2013 г., членовете на Европейския парламент са 766, но този брой сега ще бъде намален на 751. На това равнище ще остане и в бъдеще. Съгласно Договорите на ЕС, местата в парламента се разпределят между различните държави на принципа на дегресивната пропорционалност, т.е. държавите с по-многобройно население имат повече места от останалите. Последните обаче имат повече места, отколкото би предполагало строгото прилагане на пропорционалността - обяснява доц. Юлия Захариева, експерт по правото на ЕС и един от основателите на Катедра Европеистика в СУ.

С най-много евродепутати след вота ще бъде Германия. Тя ще изпрати в европарламента общо 96 свои представители. Следва Франция със 74 места и Великобритания със 73. С най-малко депутати в Европа, по шестима, ще имат Естония, Кипър, Люксембург и Малта. България днес трябва да избере 17 свои представители. Както знаете, всяка държава членка има собствени избирателни закони и тя решава в кой ден гражданите й да се изправят пред урните в рамките на 4-дневния изборен период - от 22 до 25 май 2014 г. На 22 май гласуваха гражданите на Холандия и Великобритания, на 23 май - Ирландия, на 24 май Латвия, Малта и Словакия. Чехите имаха цели два дена, за да упражнят европейския си вот - 23 и 24 май. Ние, заедно с още 20 страни, гласуваме днес. Важно е да кажем и, че резултатите от изборите във всички 28 държави ще бъдат обявени тази вечер в полунощ българско време.

С какво още тазгодишните европейски избори са различни? Те се оказват може би най-важните досега, тъй като евросъюзът търси начин за излизане от икономическата криза и лидерите на ЕС разсъждават каква посока да изберат за бъдещето. Това са и първите избори, откакто Договорът от Лисабон, подписан през 2009 г., даде на Европейския парламент редица важни нови правомощия. Важна е промяната, че за първи път резултатите от изборите ще се вземат предвид при номинацията на новия председател на Европейската комисия, който ще наследи Жозе Мануел Барозо през есента. Новият Парламент трябва да одобри този кандидат: както е постановено в Договора, Парламентът „избира“ председателя на Комисията. Това означава, че сега несъмнено гласоподавателите имат думата за това, кой да поеме управлението на ЕС.  Т.е. изборите за Европейски парламент дават на гласоподавателите възможността да повлияят върху бъдещия политически курс на Европейския съюз за пет години напред.

На 1 юли новите 751 евродепутати ще се съберат за първи път в Страсбург. На второто пленарно заседание от 14 до 17 юли те ще трябва да „облекат във власт“ председателя на ЕК, предложен от държавните глави и правителствените ръководители. Ако го одобрят, идва ред на всяка страна да посочи по един еврокомисар. Ако го отхвърлят, ще разполагат с един месец да предложат нов кандидат.