Изборите ще покажат дали ще се озовем пред парадокса, евроскептиците в новия Европейски парламент да разрушат отвътре идеята за обединена Европа

На фона на горене на европейското знаме в страни от леви симпатизанти в България и крайно-десни симпатизанти в Унгария, можем да се запитаме какво обединява крайно-лявото и крайно-дясното срещу идеята за обединена Европа.

Евроскептицизмът е във фокуса на доклад (http://www.ecfr.eu/publications/summary/the_eurosceptic_surge) изготвен неотдавна от Европейския съвет за външна политика. Това е пан-европейски аналитичен институт, който има бюра в 7 европейски държави и се председателства от  Марти Ахтисари, Йошка Фишер и др., като уникална европейска стратегическа общност от над 200 члена, включително действащи и бивши външни министри, народни представители, евродепутати, висши европейски служители, интелектуалци, журналисти и бизнес лидери. Един от изводите на доклада: "След години икономическа и политическа криза изследванията на общественото мнение из цяла Европа прогнозират стремителен възход на евроскептичните партии на изборите за Европейски парламент. Очаква се те да отбележат сериозен успех в три от големите страни-членки Франция, Италия и Великобритания, да заемат водеща позиция в Гърция, Чехия и Холандия и да засилят влиянието си в Дания, Австрия, Литва, Унгария и Финландия. Евроскептицизмът набира сила и в България, тъй като популистки партии и обществени фигури все по-често атакуват проевропейския консенсус в страната и поставят под въпрос смисъла и ползите от членството в ЕС".

Ирина Недева се свърза по телефона в Барселона с един от авторите на аналитичния доклад - испанският политолог Хосе Игнацио Торебланка. Въпросът кои са евроскептиците е важен, защото според Торебланка "евроскептиците са разнородна група и не навсякъде са на еднакви позиции. Има например крайно-десни, които са доста антиевропейски, но не са задължително срещу националната или традиционна либерална демокрация. Докато в централна и Източна Европа има партии, които са както анти-европейски така и срещу либералната демокрация. Евроскептиците на Запад смятат, че Европа е заплаха за националните демокрации, така, че за да ги запазим трябва да се оттървем от Европа докато за крайно-десни партии в Централна и Източна Европа като Йобик в Унгария и Златна зора в Гърция, наистина можем да се усъмни че те са демократични сили, носители на демокрация".

Има доста разлики в самата крайна десница от една страна, и от друга - между тях и левите, които по места също са евроскептици, критични към сегашната форма на европейската интеграция, казва Хосе Торебланка.

По въпроса дали ксенофобията и антисемитизмът са отличителни черти на евроскептицизма днес Хосе Торебланка смата, че "Да, ксенофобията със сигурност е. Въпреки, че различните партии се фокусират върху различни групи чужденци. Британската партия на независимостта (UKIP) е доста про-Израел, както и Герт Вилдерс в Холандия, но пък те са открито ислямофобски.  Според тях основната заплаха е от исляма и затова са доста про-израелски."

Има разлика обаче между източно европейския и западно-европейския национализъм. Според Торебланка "десните партии, предимно  в Централна и Източна Европа са по-скоро открито антисемитски". Във Франция крайнодесните партии на Националния фронт имат в миналото си антисемитски настроения, но сега "те се опитват да скъсат с това минало и да придобият нов облик, защото това се отразява негативно на изборните им резултати. Така, че антисемитизмът се споделя само от някои, а други го изоставят".

Обектът на омразата към различните, чеждунците, бежанците, малцинствата се променя в зависимост от мястото където се намирате, казва Хосе Торебланка.

Затова е  коалиция между тези крайно-десни партии на европейско ниво е малко вероятна, според изводите в доклада. Въпреки това обаче, тенденцията на засилване на евроскептичните гласове крие опасности  защото "фактът, че евроскептиците не споделят общи позитивни цели, не означава, че те не споделят негативни такива". Те могат да гласуват заедно срещу основните центристки партии, срещу тези партии като Европейската народна партия, социалистите и либералите, които създадоха европейското законодателство през последните 20-25 години и които искат да има “повече Европа”.  Докато евроскептиците ще искат “по-малко Европа” и ще гласуват срещу политическата рамка на сегашна Европа.

А това означава, че можем да станем свидетели на парадоксална ситуация, в която евроскептиците в новия Европейски парламент може да разрушат отвътре идеята за обединена Европа, защото, според авторите на доклада, "те атакуват нещо ключово по отношение на демократичната легитимност. Проблемът е, че изкушават и  центристките партии да поддържат същия ксенофобски разказ, защото иначе рискуват да загубят популярност. Така че, проблемът се пренася от евроскептичните партии и към традиционните такива, на които  може да се прииска да ограничат свободното предвижване на хората, например".

На въпроса каква заплаха представлява евроскептицизма в страна като България, която стана член на ЕС по време на последното присъединяване отговори и Димитър Бечев - директор на Европейския съвет за външна политика в София. Дали евроентусиазмът все още е висок?

"В началото имаше консенсус и по целта и по членството. Днес виждаме ерозия на тези настроения. Все още мнозинството българи подкрепят членството в ЕС, но нивата на подкрепата падат. Все по-често ЕС бива обвиняван за нашите несполуки: в прехода, в ежедневието, в икономиката... Лесно е да се намери външен виновник защото това по някакъв начин ни освобождава нас от отговорност. Все по-често виждаме политически играчи които печелят лесни дивиденти по линия на демонизирането на Брюксел".

Според Димитър Бечев можем да наблюдаваме и пароксалното "европеизиране" на евроскептицизма: "Виждаме, че партии като партията на свободата в Холандия, или на Националния фронт във Франция, за първи път протегнаха ръце през границата. Има европеизация на евроскептицизма, колкото и странно да звучи това".

Въпреки, че в България евроскептицизма е в по-малки пропорции, според Димитър Бечев ситуацията е тревожна, защото и "залогът е по-голям, тъй като дълго време Брюксел беше мотор на позитивни промени по отношение на върховенството на правото и човешките права, и въпреки че евроскептицизмът е в зародиш, проблемът може да се окаже и по-сериозен, защото и без това България е в периферията на европейската политика. И ако тук се създадат центробежни сили, те може да задълбочат кризата."

Целите интервюта на Ирина Недева с Хосе Торебланка и Димитър Бечев може да чуете в звуковия файл.