Психотерапия, социални политики към уязвимите групи и „възстановяващо правосъдие" в ЕС

Основополагащ документ на европейско ниво за психотерапията е т.нар. Декларация от Страсбург още от 1990 година. Тя е създадена в съзвучие с анти-дискриминационните постановки, залегнали в рамката на ЕС, и е насочена към това, което тогава се нарича Европейска икономическа зона, построена върху принципите на свободата на движение на хората и услугите.
Тази декларация дефинира психотерапията като независима научна дисциплина, а практикуването й като независима и свободна професия.  В тази декларация се поставят и принципите, по които се извършва обучението на психотерапевтите, гарантират се и методите за психотерапия. В България няма закон за психотерапията, съответно и за упражняването на тази професия…. Няма и сериозно разгърнати политики по отношение на включването на психотерапията и психодрамата в специфични социални дейности. А често един от инструментите, която може да преобърне един живот от живот в срама в живот в достойнството може да е психо-социалната работа на местно ниво и в социалните политики на държавата. В ЕС има разработени най-различни модели за психологична помощ. И общините, градовете и държавите имат различни политики по отношение на психологическата помощ и психотерапията.

Българският контекст: все още няма закон за психотерапията, както е в някои страни на ЕС,например Австрия. Институциите на общинско ниво, както и държавата все още не разпознават възможността психотерапията и психодрамата да се отворят като методи към широк кръг от уязвими общности, и практиката хуманитаристи да получават допълнителна квалификация като психотерапевти все още не е вкарана в нормативни актове.
 
Шведският контекст: през 70-те години на ХХ век Швеция прави голямата крачка в развитие на услуги към общностите и уязвимите групи с разширяване на достъпа до психологическа помощ, в това число с методите на психотерапията и психодрамата.  Философията стъпва върху идеята, че психическите заболявания са в пряко корелация с болестта на обществото, и вместо да се разширяват лудниците /психиатричните клиники/, психотерапевтите предлагат друг подход - да се започнат оздравителни процедури в самите общности, които да възстановят връзката на хората със самите тях и към травмите им, дълбоко скрити понякога в миналото на техните семейства.