Европарламентът ще решава дали да изслуша Едуард Сноудън

Депутатите от комисията по граждански свободи към Европейския парламент ще гласуват утре дали да изслушат видео показания на Едуард Сноудън. Решението може да засегне отношенията между Европа и Съединените щати. Британските консерватори също силно се противопоставиха на идеята. В края на миналата година представителят на партията Тимъти Къркхоуп изпрати писмо до евродепутатите. В него той заявява, че Сноудън е престъпник и приемането на показанията му ще бъде провокативен акт, който ще му позволи да застраши в още по-голяма степен сигурността в Европа и извън нея. Според европейски представители обаче изслушването среща подкрепата на редица други политически групи. През декември комисията изслуша подобни показания от Глен Грийнуолд - журналистът, който пръв обяви информацията за американската програма за следене.

Великобритания, Франция, Германия и Италия настояват Европейския съюз да си постави амбициозната цел до 2030 година да съкрати емисиите на парникови газове с най-малко 40 процента спрямо нивото от 1990 година. Призивът идва малко преди датата 22 януари, когато Еврокомисията се готви да излезе с нови предложения за намаляването на тези емисии към края на съответния период и за употребата на енергията от възобнояеми източници. В писмо до еврокомисаря по въпросите за климата Кони Хедегаард, четирите държави посочват, че подобен ангажимент ще доведе до отпушването на инвестиции за милиарди евро в нисковъглеродни технологии. Исканията за по-амбициозни ангажименти обаче срещат съпротивата на тежката индустрия и страни като Полша, които я подкрепят. Според тях подобни амбиции ще засегнат конкурентоспособността им във времена на криза.

Въпреки че бизнесът, свързан с култура и творчески дейности, е ключов за европейската икономика, когато става дума за кредити, само най-големите предприятия в тази сфери нямат проблеми с финансирането. Според проучване на Европейската комисия фирмите в двата сектора, които са почти 1 милион на брой, са направили общ оборот от 402 милиарда евро и са реализирали над 153 милиарда евро добавена стойност през 2010 година. Това представлява около 4,4 на сто от брутния вътрешен продукт на Евросъюза. Проблемите при търсенето и предлагането на кредити обаче означава, че фирмите не могат да получат заеми в размери на милиарди евро. Според различни сценарии, представени е проучването, дупката във финансирането за 7 години варира между 8 и 13 милиарда евро. Заедно с обичайните бариери пред малките и средните предприятия, достъпът до парите е усложнен заради специфични характеристики на дейността на фирмите. Сред тях са липсата на материални активи и голямата несигурност при търсенето на пазара. Проблемът се задълбочава от фактическата липса на средноголеми компании в сферата на културата и творческите дейности.

Още европейски новини:

www.euranetplus-inside.eu