19 май в НАИМ при БАН: красиви музейни безсъници и среднощни приключения, злато, спорт, антични и съвременни победи

Вярвам, че няма да останете безразлични към следните няколко реда, които стигнаха до мен и ги споделям с удоволствие: „Авторитетното издание The Art Newspaper обяви изложбата на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа” за най-посещаваната изложба на антична тематика през 2017 г. Своя дебют изложбата направи на 7 март, 2017 г. в Музея за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum) във Виена, където бе отворена за посетители до 25 юни 2017 г. За малко над три месеца тя привлича 213 553 посетители! Класацията обхваща изложбите в световноизвестни културни институции, като Бритиш музеум в Лондон, Палацо дела Гран Гуардиа във Верона, Нойес музеум в Берлин, Бундескунстхале в Бон и Лувър-Ленс и е направена въз основа на броя посещения на ден”.
Този факт трябва да е сред челните новини. Всяка страна се гордее с подобни постижения. Нещо повече: след триумфа на изложбата зад граница, ръководството на НАИМ при БАН взема решение изложбата да бъде показана у нас с още повече артефакти, като специален жест към родната публика. Истински аристократичен подарък!
Изненадите, които поднася НАИМ на своите почитатели, не спират.  В Европейската нощ на музеите, наред с многото прояви, не пропускайте да разгледате новата изложба „Спортът в антична Тракия”. Тя е посветена на София – Европейска столица на спорта през 2018 година. Целта е да открои мястото на спорта в тракийското общество, което е населявало българските земи през предримския и римския период и е било поставено под силното културно влияние на античната гръко-римска цивилизация. Какво се е променило като отношение към двигателната култура и към елитните спортисти оттогава до наши дни? С какви привилегии са се ползвали атлетите в Античния период? Дали това не е своеобразно намигване към нашето време, когато трансферите на някои звездни имена в спорта изглеждат главозамайващо в очите на редовите труженици със скромни доходи?!
А кои видове спорт са били тогава на мода? Не, не е футболът, нито тенисът на корт, а бягането, хвърлянето на диск, мятането на копие, дълъг скок, панкратионът, (хайде да си проверим знанията що за чудо е това или да си послужим първо със значението на името Панкратий, всесилен, всемогъщ). Та, панкратионът е бил въведен в програмата на древните олимпийски игри през 648 г. пр. н.е. Представлява комбинация от бокс и борба. През 1999 г. в Гърция е основана съвременна Международна  федерация по Панкратион.  
Да се върнем към изложбата. От нея ще научим какво представляват и стригилите. Това са инструменти, използвани от атлетите за почистване на телата след края на тежките тренировки или на състезание. В резултат на политически, икономически и културни контакти с древните гърци, спортната култура постепенно е възприета и в Тракия, като един от идеалите, безспорно е „здрав дух в здраво тяло”, както гласи крилатата фраза на римския поет Ювенал.  
Ярко свидетелство е уникалният златен пръстен-печат с изображение на атлет, от края на V в. пр. Хр.. Пръстенът е открит в надгробната могила Светица край град Шипка заедно с прочутата златна маска, бронзово и желязно въоръжение, сребърни, бронзови и керамични съдове, което показва, че са принадлежали на знатен представител от тракийския елит. Сребърната фиала с позлата от Башова могила при с. Дуванлий, Пловдивско е от V в. пр. Хр. (Регионален археологически музей Пловдив). Тя e украсена от вътрешната страна с гравирани позлатени изображения. Представени са надбягвания на четири колесници (квадриги), във всяка от които има по един колесничар и един състезател – пехотинец, въоръжен с шлем, ризница, щит и гамаши. Изобразената сцена е церемониално състезание, провеждано в древна Гърция.
Изложбата показва и реконструкция на каменен надпис-покана, отправена от властите на античния град Сердика (дн. гр. София) към неговите жители да участват в спортните  игри.
Върху мраморна плоча има списък на ефеби, младежи, които преминават обучение в гимназиона. Находката е от Дионисополис (дн. гр. Балчик), Началото на ІІІ в. (след 212 г.)
В градовете на древна Тракия са провеждани официални спортни състезания. Каменни надписи от този период свидетелстват, че в тези надпревари са взимали участие и прочути атлети от Мала Азия. Щом има състезания, очаквано ще има и награди. Те  естествено, са свързани с богинята на победата Нике. Фигурата на богинята е представена в полет, с разперени назад криле. Дясната ръка е вдигната напред, като в събраните пръсти е държала вероятно венец – символ на победа.
Славата, която един успешен атлет получавал в родината си, намирала отражение и в почестите, които градската управа гласувала за него. За тях научаваме от запазени каменни надписи, в които старателно е написано името на атлета, който ще получи почести, броя на победите му и в кои важни състезания са били спечелени.
Представени  са артефакти от 15 музея в страната. Включени са и снимки на едни от най-известните статуи на атлети, съхранявани в колекцията на Националния музей в гр. Рим, Италия – прочутият боксьор от хълма Квиринал в Рим и Дискоболът Ланчелоти.
Да се вгледаме в червенофигурната амфора от могилно погребение при с. Брезово, Пловдивско. V в. пр. Хр. (Регионален археологически музей Пловдив). Изобразени са две сцени, посветени на състезанията, които са се провеждали на палестрата (място за атлетически упражнения). Първата представя атлет, замахващ с кирка, за да очертае началото на пистата за надбягване. Втората сцена представя отново фигура на мъж – треньор или съдия на състезание, който отбелязва стартовата линия или разграничителните места за състезателите. Сцените са изработени много прецизно, пресъздават формите на тялото, мускулатурата и движението. Контурите им са били предварително очертани.
Вгледайте се и в малката глава от мрамор, която е принадлежала на статуя на атлет. Откъде разбираме какво точно е било неговото занимание? Ами, прическата е достатъчно характерна и красноречива! Цялата глава е обръсната, като на темето има само един кичур коса. Тази прическа била „на  мода” сред атлетите, най-вече като атрибут на професионалните тежкоатлети. Даже при бегло сравнение с днешните актуални прически, май наистина няма нищо ново под слънцето!  
Главичката е случайна находка, в района на Алмус и показва, че по Долнодунавския лимес (р. Дунав като граница на провинцията) спортната култура също е била част от всекидневието на тогавашните хора. Изложбата е в Залата за временни експозиции и ще остане до 2 септември 2018 г.