За какво са ни дадени празниците

БНР Новини

Дойде ли празник и социолозите се разгорещяват. Разгорещява се и Агенцията по проверка на храните. Страстна седмица, какво да се прави. Козунаците надлежно се изследват защо са толкова жълти и как могат да издържат да са меки и пухкави както през тази седмица, така и през другата, та чак до Коледа, когато пък се питаме, щолените с какво са замесени, че могат да се консумират до следващия Великден. И така – кръговрат, в който обсъждаме E-тата, боите за яйца, самите яйца, агнешкото от Нова Зеландия и какво ли още не.

Но думата ми е за социолозите, все пак. Та те са установили тези дни, че почти 4.6 милиона (83%) от пълнолетните общо 5.5. милиона българи се определят като източноправославни, а 500 хиляди (9%) – като мюсюлмани. Атеистите са 3%, или над 150 хиляди души. Останалите представляват други изповедания или не могат да отговорят. Близо 3.2 милиона пълнолетни българи твърдят, че вярват в Бог, а 2.8 милиона (51%) се самоопределят като истински религиозни. Данните са от национално представителното изследване на социологическата агенция "Галъп интернешънъл" сред 772-ма пълнолетни българи.
Какво е впечатляващото в това изследване, обаче? 

Оказва се, че принадлежността към дадено вероизповедание е преди всичко обществено-политически етикет и се споделя широко, но истинската религиозност и вярата в Бог не са толкова присъщи за България. Страната е малко под средните нива на религиозност в света, отбелязват социолозите. Около 2.2 милиона българи имат доверие в църквата, които на фона на 4.6-те милиона заявени източноправославни християни показват, че вярата не върви задължително и с доверие в институцията.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!