Изобщо няма да коментирам политическата изява на това отбелязване. Тя е напълно предвидима и поради тази причина не подлежи на допълнителни коментари. Макар да не бих искала да пропусна протоколността й, която обезличава по принцип всяка една национално значима фигура и дело.
По-скоро ме вълнува друго, което ме съпътства колчем наближи национален празник или честване.
Вчера телевизорите гръмнаха с вълнуващи репортажи от зрелищната възстановка на залавянето на Левски при Къкринското ханче. Събитията от преди 145 години оживяха, чрез делото на клуб „Традиция” и техните съмишленици от Ловеч, Плевен, Севлиево, Трявна… Беше показана и „генералната репетиция” (не си го измислям аз) за отбелязването на гибелта на Апостола.
Оценявам патриотичния дух на моите сънародници, но не разбирам как възстановката на едно залавяне, на една битка на връх Шипка, например може да събуди трепетни чувства и патриотична гордост.