Национална изложба „Българска археология 2017” – 11-ата поредна среща на публиката с историята, красотата и естетиката на древните майстори

Както винаги, повод за организирането на изложбата „Българска археология” е превърналият се вече в традиционен и очакван Празник на археологическата общност – 14 февруари. Официалното откриване тази година е на 16 февруари, петък, от 18 часа, когато политици, дипломати, научни дейци и цялото археологическо братство с нетърпение очакват да разгледат Селекцията на селекциите: един изключително прецизен и труден подбор от многобройните интересните находки, намерени през 2017 година. В изложбата участват 17 исторически и археологически музеи от страната.
Почитателите на археологията у нас и по света се увеличават непрекъснато. Обясним е предварителният интерес какво може да се види? Представени са 340 експоната от 22 обекта и постери за общо 50 проучвания, различни като вид и хронология, от ранната праистория до Средновековието. Сред тях са продължаващите проучвания на пещерите Козарника и Бачо Киро, праисторическите селищни могили Юнаците и Козарева могила, къснобронзовият некропол при Балей, античните градове Аполония, Хераклея Синтика, Деултум, Сердика и Филипополис, средновековната българска столица Търново и Калиакра. Специализираната аудитория и гражданите ще могат да се насладят на и впечатляващи резултати от мащабните спасителни археологически разкопки на праисторическото селище Дамяница и на античните обекти при Покровник и Мощанец по трасето на автомагистрала „Струма“, като антропоморфните статуетки от къснонеолитното селище при Дамяница, златен амулет от селищна могила Юнаците, червенофигурен кратер от Аполония (Созопол), златна огърлица от Хераклея Синтика, бронзова флейта от Деултум, мраморна статуя на богинята Изида от Каснаково, Димитровградско, изящна нефритена катарама от Калиакра. Всички артефакти говорят за изумителната естетика и майсторство на някогашните хора.

Ето само няколко красноречиви примера:
Златната плетена огърлица от ІV в. е намерена при разкопки през август 2017 г. в града на македонските царе, Хераклея Синтика край село Рупите, Петричко.
Даваме си сметка какво огромно количество време ни дели от направата до намирането на това удивително бижу. Красотата наистина няма възраст!
Умелите ръце на древните майстори са сътворили красота, изработена от самородно злато, почти 24 карата. Огърлицата е дълга 49 см и тежи над 49 грама.

Археологическите проучвания през 2017 г. на южния некропол на най-стария римски град на България – Деултум край Бургас предоставят изключително интересни резултати и множество ценни и добре запазени находки: златни накити, стъклени и керамични съдове и много други. Една от най-интересните, редки и неочаквани находки е много добре запазен музикален инструмент – флейта, изработена от бронз и кост, отнасяща се към ІІ в.

Катарамата, изработена от бял нефрит с тремолитов състав, е украсена с ажурно резбована сцена, изобразяваща пролетно-летен лов. Открита е при археологическо проучване на крепостта Калиакра, в пласт от втората половина на ХІV век. Изследвана е в лабораторията на Националния музей „Земята и хората”, където е потвърден произходът и съставът на материала. И това не е всичко: оказва се, че катарамата е изработена в Китай през периода на династията Юан (1206-1368), н мотивите на лов имат силно монголско влияние. А въпросът за взаимоотношенията между обитателите по нашите земи и техните партньори от Китай, се оказва повече от актуален.

Още подробности за Националната изложба „Българска археология 2017“, както и някои от най-значимите идеи през 2018 година, представя доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей при БАН.