Георги Василски: Празникът е тъжна работа, защото трябва да си весел

В книгата „Празникът е тъжна работа“ няма главни герои. Тя се обитава от малки човеци – родни гласоподаватели. И не защото от малкия човек герой не става, а защото не са за героизъм обстоятелствата. В такова време живеем – на помпозни думи и на дребни риби. Авторът, с присъщото му и в живота чувство за хумор, е уловил в този „раиран“ сборник от есета и диалози персонажите си такива, каквито единствено могат да бъдат – съвсем безобидни, средно находчиви, почти нормални. Редуващите се есета и диалози на пръв поглед не са свързани смислово, но точно тази контрастна смяна на жанровете и почти анекдотичната им краткост оставят у читателя усещането за сменящите се кадри от филм, в който абсурдното е смешно, смешното е горчиво, а авариен изход от това риалити няма.

Отделна творческа завист заслужават заглавията на Георги Василски: „Когато разоръжаването побеждаваше мира“, „Когато богатството не пречеше на щастието“, „Когато беше нужно да си умен“, „Когато екологията не беше всекидневие“, „Когато от излишества настана спестовност“, „Когато академиците ходеха между хората“, „Когато тъмното създаваше възможности“… И има още един аргумент в полза на запознанството с книгата „Празникът е тъжна работа“ – илюстрациите на художника Георги Трифонов-Майката.

Поетът и издател Румен Леонидов и художникът Георги Трифонов-Майката говорят в „Артефир“ за книгата на Георги Василски „Празникът е тъжна работа“. Актьорът Симеон Викторов чете есето „На Ал Капоне брат му е бил шериф“.