Проф. Валерия Фол: „В българската култура са съхранени изключително много реликти от тракийската вяра и обредност”

Траките са оставили още от началото на третото хилядолетие преди Христа, когато е започнало формирането на тракийския етнос, та чак до късната античност, множество паметници. Като, веднага подчертавам, тракийската култура  е аристократична култура. Това ще рече, че ние имаме бляскави съкровища, парадно въоръжение. Имаме крепости, много мегалити, скално изсечени светилища. Разбира се, и селища, некрополи – всичко, което съпътства живота на човека и на едно общество, ние го намираме в земята. В България за щастие са и политическите и религиозни центрове на най-големите тракийски царства. Това са одриси, гети, беси, трибали. Затова и на нашата територия може да се види политическият и религиозен център, формиран в Казанлъшкото поле, земите около Панагюрище, Старосел, при Брезово, Враца... В Родопите пък са съхранени едни от най-големите светилища, някои от които са и обсерватории. В Стара планина и Средна гора също. А Сакар планина, Източните Родопи и Средна гора са осеяни с много добре съхранени мегалитни паметници.

Както посочва проф.Фол, траките имали връзки в различни посоки. Например в търговията: както на север, така и в Мала Азия, Средиземноморския свят, Централна и дори Северна Европа. Чак до Балтийско море са стигали техните търговските контакти. Имало династически бракове. Аристокрацията си вземала принцеси от съседните царства. И тази бляскава тракийска аристокрация била характерна още за началото на Третото хилядолетие, защото на територията на траките се намират големи рудни залежи на злато, сребро, мед. Тракия търгувала и с друга важна суровина – солта, още в праисторическите времена на халколита, с дървен материал, с хранителни продукти. В нейната икономика и специално в селското стопанство, животновъдството и земеделието били равнопоставени отрасли. И една съществена подробност – траките са конен народ – от аристокрацията до войската, която в голямата си част е конна. „Това е важно, защото, ако направим един паралел със съвременността, конницата е била като танковите бригади през Втората световна война, т.е. това е много мощна ударна сила, отбелязва Валерия Фол. И още:

В българската култура са съхранени изключително много реликти от тракийската вяра и обредност. Те се изследват много сериозно, защото това формира нашия идентитет. В момента се провеждат и други изследвания, включително генетични. Но трябва да кажем, че един етнос е това, което е културата. То е важното. А от траките е останало много. Не само маскарадната обредност, нестинарството, но и много елементи в сватбената обредност, погребалните обреди, обичаите при раждане, а те са много важни, защото съпътстват жизнения цикъл на човека, на семейството и на обществото.

Какви загадки са ни оставили траките?

Много! Като казвам много, имам предвид, че това са хора с много високи технологични постижения в обработката на метала, в астрономията. Съхранявали са знания, без да ги записват, тоест умеели са да ги предадат чрез обучение и възпитание. Това е ставало както за отворени групи, но и в затворени общества, където се е предавало познанието. Например, имали са чудесни строителни умения да изграждат акустични зали. Сега изследваме акустиката в съхранените подмогилни градежи, популярно наричани гробници. Но повечето от тях са храмове за посвещение  и обучение на аристократи. Знанието е силата, те са го знаели и са предавали знания само от поколение на поколение, на достойни да го носят. Демократичност на специалните знания не е имало. Например астрономическите, строителните, акустичните са предавани само на тези, които имат качества. Затова още в древността мистериите, защото тези обреди по предаване на знания са мистериални, са свързани с траките, с Орфей, и със затворените мъжки общества. При жените знанието е предавано по друг начин, пак в такива групи, след посвещение на достойните да знаят. Имали са много високи лечителски знания. Познавали са изключително добре лечителските свойства на растения, на минерали.

Ще добавим, че по големия проект на БАН „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността” се извършват специализирани изследвания, в които участват не само български, но и чуждестранни учени.

Снимка: личен архив