Няма държава в света, с няколко изключения, която да няма държавен, публичен дълг. Най-големите длъжници в света са и най-мощните в икономическо отношение – Съединени щати, които имат да дължат на инвеститори от целия свят няколко трилион долара. Това обаче съвсем не притеснява нито властите във Вашингтон, нито банките, нито финансовите и инвестиционни компании, които се надпреварват да купуват американски държавни книжа. Инвестират в американската икономика по простата причини, че много добре знаят колко е могъща тя и че едва ли ще дойде някакъв черен вторник, когато Щатите заявят, че не могат да плащат дълговете си и изпаднат във фалит. Точно обратното на съседна Гърция, чийто дълг е от над 160% от БВП и почти няма шансове да бъде изплатен в обозримото бъдеще.
Държавният публичен дълг е икономическо понятие, което мнозина не разбират, но на специалистите размерът му показва много и най-различни неща. Например къде са отишли и как са изхарчени взетите назаем пари.
Какво показват дълговете на България? В момента те възлизат на 13,7 млрд. евро, като само миналата година са се увеличили притеснително бързо и много с над 2 млрд. евро. Най-много пари, почти цялото количество нов дълг, са отишли за обезщетяване на вложителите във фалиралата по политически и икономически причини четвърта по големина в страната Корпоративна банка. Доста пари бяха дадени и за строителството на отделни участъци от автомагистрали. Социалният сектор, въпреки мизерните заплати и унизителните пенсии, не можа да вкуси от финансовата торта и в крайна сметка се оказа, че България вместо дефицит има излишък в бюджета. Неслучайно една от най-авторитетните международни консултантски фирми COFACE повиши оценката си за България, като ясно каза на тези, които евентуално биха искали да купят български дългови книжа, че рискът е приемлив. Това е още едно потвърждение на факта, че сред европейските страни България се нарежда по дългове към БВП на трето място след също не много богатата Естония и след тънещия в охолство и разкош Люксембург. Съотношението дълг/БВП в България е 28,7%. Това е едно изключително добро постижение и един от основните козове пред евентуалните кандидати да закупят държавни ценни книжа. Тук обаче следва да се уточни, че тази година законът забранява вземането на нови дългове от чужбина, нуждите са толкова малки, че при необходимост облигации на държавата ще се продават само на местни инвеститори. Това има очевидна връзка с натрупания фискален резерв от 6,5 млрд. евро и с бюджетния излишък за 2016 г. от 750 млн. евро.
Има обаче нещо, което трябва да се отбележи по отношение на бюджета и дълговете на държавата. Предстоят извънредни парламентарни избори през пролетта. Предварителните социологически проучвания сочат приблизително равенство в предпочитанията към двете основни политически сили – БСП и ГЕРБ. Ако социалистите изместят от властта ГЕРБ, няма да е голяма изненада, ако държавната кесия се развърже за по-щедри социални мерки и по-меки рестрикции при харченето на държавни пари. Това очевидно ще се отрази и на външната и вътрешна задлъжнялост, и на фискалния резерв, и на бюджетния излишък. Така или иначе, всички експерти и наблюдатели предвиждат за тази година забавяне на ръста на БВП. Какво ще стане на практика, още не се знае, но умереност и предпазливост са повече от всякога необходими.