Венцислав Занков: Какво става с нашата ценностна система?

БНР Новини
6
Снимка: Венета Павлова

До 5 юни в София може да се види изложбата на скулптора и художника Венцислав Занков „Последните граждани на Кале”. Тя е разположена в третия, недовършен корпус на Нов български университет. Експозицията ни връща към една трагична страница от историята, когато в средата на ХІV век войската на английския крал Едуард Трети обсажда Кале. За да спасят съгражданите си, градските първенци му предават ключа на крепостта. На тази сцена прочутият скулптор Огюст Роден посвещава композицията си „Гражданите на Кале”. Ще добавим, че в последните години при Кале изникна град на бежанци и мигранти, чиято цел е да отидат във Великобритания.

Въвлечени сме в кризи: финансови, морални, бежански... посочва за Радио България Венцислав Занков. И допълва:

Ние живеем в перманентна криза. Какво става с нашата ценностна система? Доскоро във въздуха витаеше такова понятие – граждани на света. В един момент се оказа, че ние нито сме граждани на света, нито той е единен. Какво се случва със света и с неговите граждани? А другото, което е свързано с тоя проблем, е, че де факто ние в нашия си цивилизационен модел нямаме някакви защити. Т.е. нямаме отговор на въпроса как да се държим или какъв е моралният ни, гражданският ни отговор на това, което се случва като цяло. Т.е. ние сме предадени отвътре.

Самата идея за демокрацията брои не личности, а бройки плът. Когато хората гласуват, се отчитат бройки  – посочва Занков. – Не знам къде отиват качествените показатели, всичко е в количество. Т.е. ние гласуваме, но няма реч. Речта е унищожена, защото е изхабена във всичкото това политическо говорене.


Артистът интерпретира и развива идеята на популярната скулптурна композиция на Роден „Гражданите на Кале”. Според него моралният  хоризонт, който се очертава, и е май единствено спасителен за всички, е да се спасяваме поединично. Но тогава тутакси преставаме да бъдем граждани. А видните граждани на Кале са мислели за общността.

Крепостта Европа някак си е предадена отвътре да речем, или пък битките са за духа. И в този смисъл въпросът остава открит, защото тоя дух, който ние си мислим, че е цивилизационен, в края на краищата е победен отдавна от консуматорство и комерсиалност – посочва скулпторът.


В работите му са стаени болка, отчаяние, екстремност. От фигурите в изложбата лъха отчуждение, самота, страдание. За скулптурите са използвани продукти на органичната химия – полиуретан и полиестер. 

Снимки: Венета Павлова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия