Време е да се смирим

Изобщо нямах намерение да коментирам зарята и маршовете, които чухме и видяхме по Великден, даже си мислех смирено да изчакам датата 18 май т.г., когато Светият синод има редовно заседание, на което архиереите ще обсъждат въпроса с фойерверките, както и поведението на архимандрит Дионисий, пък тогава да взема отношение, ако много се налага. Ама „шило в торба не стои“ и ето, че в неделния ден, определен ни за почивка от земните дела, председателят на църковното настоятелство на храм-паметника „Св. Александър Невски“ свикал брифинг и цитирам: „на микрофона, под кънтежа на църковния купол, даде дълги разяснения за своите действия като отхвърли обвиненията, че е нарушил канона“ (край на цитата), заради зарята и гвардейският марш по Великден. След светата литургия и в присъствието на миряни, които по-късно почти се сбиха в храма, Дионисий заяви, че атаката, на която е подложен е от вътрешни и външни, видими и невидими сили и той я възприема като борба срещу „родното ни православие”. Смутена от тези думи се постарах най-внимателно да вникна в онова, което Дионисий се е опитал да каже вчера.