„Сто дни дъжд“, за да откриеш и себе си на Балканите

Алхимичната смес от героична древност, калпаво настояще и непредсказуемо бъдеще е неотменна съставка от кръвоносната система на Балканите. Тази е може би и причината за куража да се изживяваме на Балканите като континент в континента, колкото повече ни смятат за затънтена европейска провинция. Така сме се изгубили сред митологиите, фантасмагориите, амбициите и езиците си, че единствено сами можем да се открием на картата. Понякога се разпознаваме по неравноделните ритми и мелодията на песен, в която се разказва за любов.  И романът „Сто дни дъжд“ на сръбския писател Милош Латинович е една такава история за любов на нашия магичен полуостров. Различна е обаче с това как е разказана. Ето, вижте:
„На Балканите има една страна, която граничи сама със себе си. Където живеят най-красивите жени, а раждаемостта спада. Където безработните работят най-много, където на най-плодородните земи живеят хора, които гладуват. Където влаковете винаги закъсняват. Където всички играят футбол, а побеждават във ватерпола и волейбола. Където всички бързат за работа, а никой не стига навреме. Където здравеопазването е безплатно, а лечението скъпо. Където световната криза е получила гражданство и живее там постоянно. Където обществените поръчки са тайна, а държавните тайни – публични. Където войните никога не свършват. Където съдебните дела траят по-дълго от живота…“
Това е първият, преведен на български език роман на Милош Латинович, който е автор на още шест романа, на сборници с разкази, есета и пиеси, сред които и „Шекспиров клиент“. Авторът е носител на наградите „Стеван Пешич“ и „Златен слънчоглед“ за книга на годината със „Сто дни дъжд“.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!