От поколението съм, което е посещавало червената красива сграда на площад „Възраждане“, когато тя се водеше като профсъюзен дом „Георги Димитров“. Не си спомням дали киното в нея се казваше „Възраждане“, но нямам съмнение, че ходехме там като ученици да гледаме филми. Както и много добре си спомням как баба и дядо ме изчакваха да ми свършат екзерсисите по балет, та да ме заведат да хапнем вкусни кебапчета в подножието, отстрани на сградата, която пък те наричаха театър „Ренесанс“. (Кебапчетата и балетът в живота ми сигурно никак не са се връзвали, защото във времето интересите ми към изящното изкуство изчезнаха, но към софийските кебапчета са трайни и до днес. Както и към родния ми стар град).
Нямам спомен кога красивата сграда – бивш театър, кино и културен дом е сменила собственика си и как се превърна в чалга клуб с лъскави снимки по вратите си, с червен килим пред входа си и с огромни джипове и лимузини, спиращи пред нея нощем. Знам само, че новите софиянци си правеха срещи пред „Син Сити“ денем, а само някои от таксиметровите шофьори в града ни знаеха къде да ме откарат като им казвах (според степента ми на хапливост), да го направят до театър „Ренесанс“ или до културния дом на площад „Възраждане“.
Нямаше да навлизам в тази толкова лична територия, ако тези дни инициативата „Спаси София“ не започна да бие тревожно камбаната, че емблематичната червена сграда може да бъде съборена и на нейно място да бъде построен хотел.