Дилема за медии

Между едното заявление на председателя на ЕК Жан Клод  Юнкер, че има готовност за прекратяване на европейския мониторинг за Румъния, заради добрите й резултати от борбата с корупцията и другото му заявление (разликата е от два дни), в което успокоява „моя приятел Бойко“, че и наблюдението на България ще приключи, „защото обичам българския премиер, който е брат и приятел, сериозен човек, солиден…“ (край на цитата) се случиха много неща. Г-н премиерът започна да спира обществени поръчки „за които се появяват и най-малките съмнения за нередности“. Въпросът е, дали не беше само съдът този, който има право да спира такива поръчки? Ама коя съм аз да питам. А и след конфуза в Лондон изобщо не знам колко може да струва един точен въпрос. Заради това все едно, че не съм питала.
Борбата с корупцията беше стартирана. Венец на тази борба бе съобщението за стопираната обществена поръчка за почистването на софийското летище. Редова чистачка написала възмутено писмо до министър председателя, че тя и колежките й остават без работа и той веднага реагирал. Снощи, на летището екзалтирани дами с цветя очакваха кацането на правителствения самолет от Брюксел и скандираха пред изумените ми очи и уши и като мил спомен от социалистическото ми детство: „Благодарим, г-н Борисов“ и още няколко пъти „Благодарим, г-н Борисов“, което ми напомни едно изказване на премиера преди време при откриването на реставрирания Гигински манастир: „Въобще не ми трябвате, медиите, нали виждате как си ме посрещат хората“.
Медиите обаче са си нужни, няма съмнение. Или да отразяват директни репортажи, или да замълчат за няколко дни след неудобни въпроси зададени в Лондон, например. Сега, обаче, един друг са се хванали гуша за гуша и се питат кого вижда в огледалото премиерът – Делян Пеевски или Иво Прокопиев. И с право г-н премиерът преди няколко дни в Прага обясняваше за „медийните бухалки“ и „гадовете“. Да.
Между едното изказване на г-н Юнкер и другото му, в България се случиха още неща. Беше гласуван първия вот на недоверие на правителството на Борисов 2. Очакванията от този вот бяха предизвестени. В аналите именно този вот, според моето скромно мнение, ще бъде наречен по думите на д-р Москов „Вотът „Меньше пить надо“. Добре го каза г-н министърът това изречение, с добър акцент. Да му се чуди човек.
И още. През тази седмица, за пореден път беше забелязан дефицит за обединение на нас, българите, около един идеал. Поклонихме се пред Туньо за най-българското лято, в което той беше един от главните герои. Но с ясното съзнание, че мога да бъда презряна като народен предател ще кажа, че медиите преиграха с неочакваната смърт на Трифон Иванов. Със сигурност си мисля, че репортажите и прякото включване на поклонението на футболиста от Пеневата чета имаше засилени елементи на кич.
В седмицата на патриотичен дефицит една национална телевизия ни предложи решение. (поредното) Трябва да се чувстваме горди заради Динко Вълев от Ямбол, който знае английски по принцип и залавя нелегални имигранти с голи ръце. Пък и ги бие, за да запази от посегателства българската ни граница. И българщинАта.
На фона на всичко това 143-та годишнина от обесването на Левски мина някак протоколно. Най- добре го казва Росен Янков, когото няма как да не цитирам: „Стана традиция за Васил Левски всяка година да има двуседмично пред-а- порте в България от 19 февруари до 3 март. По улици и телевизии дефилира преклонението пред Апостола на свободата, което се увенчава пред неговите паметници. Кулминацията на честванията е на лобното му място в София. Там нотабилите струпват камари от венци под красивия релеф на Рудолф Вейр и няма място за цветята на простия народ… И стоим с лице към паметниците му и с гръб към заветите му.“

В предаването:
• Кои са борците срещу корупцията и защо председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер обяви готовност за прекратяване на европейския мониторинг за Румъния? Колко струва точният въпрос на един журналист?
• Медиите в България: увеличават ли се зависимостите? Защо все повече никой не вярва на българските журналисти и какво казва за това българският медиен мониторинг за 2015 на фондация „Медийна демокрация“, наречен „Дилема за медии“? Кога медийното ниво на критичност е много редуцирано и къде? Разговор с Николета Даскалова – фондация „Медийна демокрация“, Георги Василски – БНР, и испанския журналист Алфонсо Армада.